Финанси
Политиките, които предлагаме във Визия за България:
Политика на ДОХОДИ
По данни на Евростат от 1995 г. досега, за 23 години, работещите в страната създадоха брутен продукт за 72,832 млрд. лв. и увеличиха БВП 3,6 пъти. За същия период от време доходите им, измерени по паритет на покупателната способност, 59 сравнени с ЕС, са се увеличили от 42% на 47%. Пак според Евростат, за 10 години, от 2006 г. досега, работещите в риск от бедност у нас са се удвоили от 5,5% на 10%. Това говори за съществен проблем по отношение на преразпределението на произведените блага между труд и капитал, наложен вследствие на неолибералната заблуда от началото на прехода, че отпадането на регулациите ще преобрази живота на хората и те ще могат да посрещат истинските си нужди. България се нуждае от такава национална политика по доходите, която да гарантира и осигурява достоен и модерен начин на живот, както и нарастващ жизнен стандарт за хората на труда. Нашите цели са за срок от 5‒7 години да удвоим минималната и средната работна заплата в страната.
За това ще започнем с:
• въвеждане на праг за минимални възнаграждения в страната, не по-нисък от 60% от средната работна заплата за предходната година;
• въвеждане на по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд, както и на труда в извънработно време – минимум с 50 % по-високи спрямо нормално полаган дневен труд. (В момента добавката за нощен труд е 25 ст. на час.);
• приобщаващи фондове – за период от 10 години 10% от основния капитал на големите компании (с над 250 души персонал) ще се заделят в специален работнически фонд, дивидентите от който ще се разпределят ежегодно между работещите.
Това гарантира, че делът на работниците в печалбата на един успешен бизнес ще бъде по-справедлив. Горепосочените мерки не са панацея, но са първи стъпки в необходимата посока. Изграждането на модерна европейска социална държава изисква и много поголяма солидарност и справедливост спрямо най-уязвимите групи от населението ‒ децата, лишени от родителска грижа, хората с увреждания, самотно живеещите възрастни хора. Днес правителството показва враждебно нехайство към тези групи. Необходимо е да променим страната си така, че да обърнем публичните блага към всички членове на обществото си, а не към малцина избрани. Това изисква пълно преобразуване на публичните услуги, за да бъде осигурена качествена грижа извън институциите.
Необходимо е да бъдат актуализирани стандартите за издръжка на социалните услуги за деца и възрастни, като бъде гарантирано и съответстващо заплащане на квалифициран персонал. Наложително е ново мислене и ценности като равнопоставеност и хуманност да бъдат поставени в центъра на публичните услуги. Хората с увреждания са част от нашето общество, за които е необходим равен, пълен достъп до социални услуги в общността и в семейната среда. Необходими са значителни усилия за осигуряване на заетост на тези лица, включително с целенасочена подкрепа на общините, за създаване на социални предприятия според местните потребности и спецификата на целевите групи. Семействата с деца намаляват не само защото емигрират в чужбина в търсене на по-добри условия, но и защото хората се отказват да раждат. Ето защо са необходими целенасочени интегрирани политики за подпомагане и стимулиране на семействата с деца. Това е инвестиция в бъдещето. В съвременния свят най-висок стандарт и качество на живот на гражданите си осигуряват страните със силно развита социална политика, която действа като коректив спрямо несъвършенствата на пазарната икономика и генерираните от нея неравенства и осигурява реална защита на най-бедните и най-уязвими групи от населението. Необходима е икономическа ефективност чрез пазара, социална справедливост чрез разпределението. 60 България има остра нужда да възприеме и приложи на практика европейския социален модел, затвърден с приетия през ноември 2017 г. Европейски стълб на социалните права.
Модел, основан на равните възможности и достъпа до пазара на труда, справедливите условия на труд, всеобщата социална защита и активното социално включване.
ФИСКАЛНА ПОЛИТИКА
Философия на нашата фискална политика: устойчиво социално-икономическо развитие с финансова стабилност. Усвояването на еврофондовете не може да бъде крайна цел. Европейските средства не заместват, а надграждат финансирането на националните политики. Затова нашата фискална политика трябва да:
• ГАРАНТИРА НАЦИОНАЛНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ ЗА УСТОЙЧИВО СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ;
• ВЪЗСТАНОВИ ДОВЕРИЕТО В СОЦИАЛНО- И В ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА
Основните цели на нашата фискална политика са:
• НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА И НЕРАВЕНСТВАТА;
• ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЗАДЪЛБОЧАВАЩИТЕ СЕ РЕГИОНАЛНИ РАЗЛИЧИЯ;
• ПОВИШАВАНЕ ЕФИКАСНОСТТА НА ПУБЛИЧНИТЕ РАЗХОДИ;
• ПРОДЪЛЖАВАНЕ ПРОЦЕСА НА ФИСКАЛНА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ.
Чрез фискалната политика ще се финансират приоритетни национални, общественополезни публични, инвестиционни, инфраструктурни и енергийни проекти, които ще се одобряват от Народното събрание на Република България след провеждане на широка публична дискусия. Бюджетирането включва отговор на въпросите: кой предоставя, как, какво, кой решава. Държавен дълг Провеждането на консервативна политика по управление на държавния дълг при спазване на действащата нормативна уредба в страната, по-съществена част от която са Законът за държавния дълг, Законът за публичните финанси,
Законът за държавния бюджет на РБ за съответната година, ще постигнем чрез:
• контролиране размера, динамиката и обслужването на всички финансови задължения, поети от името и за сметка на държавата, представляващи държавния и държавногарантиран дълг;
• прилагане на емисионната политика, подчинена на увеличаване контрола върху сделките с ДЦК и избиране на първични дилъри на ДЦК, както и провеждане на действия, насочени към развитието на ефективен, прозрачен и ликвиден местен пазар на държавен дълг;
• обезпечаване на необходимите предпоставки за ефективно функциониране на вътрешния дългов пазар;
• подпомагане институционалното развитие на финансовите пазари като цяло в страната, предвид изключителната приоритетност на тази област, предопределени от необходимостта за плавно интегриране на местния към европейския капиталов пазар.
За постигане на заложените фискални цели предлагаме постепенна, разумна и контролирана промяна на цялата ни фискална система. Предлагаме държавата да разпределя повече, което означава и да взима повече от гражданите, но съобразно контрибутивните им възможности, като определянето на данъчно-осигурителната тежест да се разглежда в светлината на въпроса „колко ти остава“, а не на въпроса „колко ти се взима“, както е понастоящем. Тук въпросът не е дали, а как да направим така, че хората да не се чувстват ограбени и да знаят, че всеки български лев, който внасят в държавната хазна, е техният принос за една обществена кауза, за по-доброто настояще и бъдеще: Подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи През изминалите 10 години ефикасността на публичните разходи в България остава под средните нива в ЕС, като при разходите за полиция и съдебна система разликите са значителни. Това са и два от публичните сектори, които традиционно предизвикват сериозна обществена критики по отношение на работата си. При ежегодно увеличение на бюджетите и на двата сектора, включително допълнително отпусканите средства в рамките на текущата година, трудно може да се каже, че резултатите се подобряват. Това се вижда както от ежегодните доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, така и от призивите на бизнеса в страната и на чуждестранните камари за реална съдебна реформа, която да подобри защитата на правата на собственост в страната. Основна причина са ниските резултати в областта на правната и политическата среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията. Подобна е ситуацията и при здравеопазването, социалните дейности и пенсиите. Качеството на предоставяните услуги непрекъснато намалява на фона на увеличаващи се разходи. Това не е изненада, тъй като дебатите около държавния бюджет обикновено се водят около това колко средства са необходими, за да могат да функционират съответните структури, но няма информация за необходимостта и качеството на съответните услуги. Въпреки че всяка година се приемат програмни бюджети, които предвиждат финансирането на дадена административна структура да зависи от изпълнението на определени програми, изпълнението им е проформа, а оценка за ефекта от съответните програми липсва. Предвид на това, че България е с най-ниския БВП на глава от население в ЕС, от което следва и че ограниченията пред бюджета ѝ са най-сериозни, една от основните ни цели по отношение управлението на публичните финанси ще бъде повишаване на ефикасността на публичните разходи. През юни 2018 г. Съветът на Европейския съюз разкритикува ефективността на оползотворяване на публичните средства в България, посочвайки, че в някои сектори тя е особено ниска. „Реформите в областта на управлението на публичните финанси са важни в това отношение и настоящите икономически и фискални условия са особено благоприятни“ за такива промени, се казва в документ на Съвета на ЕС със становища за националната програма за реформи и конвергентната програма на България за 2018 г.
За това ще предложим политика в областта на управлението на публичните финанси, чиято цел е превръщане на публичните разходи във важен икономически инструмент за:
• корекция на пазарните дефекти;
• стабилизация на икономиката – посредством държавни поръчки и инвестиции;
• увеличаване на доходите на населението, а оттук ‒ на жизнения стандарт и благосъстояние.
Данъчна политика
Основни приоритети на данъчната политика: Предвидимост и устойчивост на данъчно-осигурителната система. Всяка промяна в правилата на облагане да бъде предмет на задълбочена обществена дискусия и необходима, предварителна подготовка на администрацията за нейното адекватно прилагане, в т.ч. местни данъци и такси. Стабилни публични финанси и икономически растеж, които няма да се влияят в негативна посока от едно недобре обмислено или ненавременно въведено правило. Структурата на данъчните приходи и в частност високият дял на косвените данъци води до повишена циклочувствителност на бюджетните постъпления. В България косвените данъци (акцизи и ДДС) формират 70% от данъчните приходи в хазната, а преките ‒ едва 30%. Тази структура е насочена освен това към свиване на потреблението и прехвърля данъчната тежест към социалните слоеве с по-ниски доходи. Това естествено води към тезата за необходимостта от въвеждане на прогресивно подоходно облагане. Днес техническият прогрес в комбинация с угрозата от последиците от климатичните промени са стигнали до фаза, при която конвенционалните горива за транспорта неминуемо ще бъдат изместени от друг вид енергоизточници. Традиционните тютюневи изделия ще бъдат изместени от нови технологични продукти. Нито едните, нито другите нови продукти, обаче, ще подлежат на облагане с акциз. В следващите 10‒20 години не само България, но и Европа като цяло, ще загуби съществена част от този приходоизточник за националните хазни. Към днешна дата за България това е сума от порядъка на 7‒8 млрд. лв. на година. Тези потенциални загуби трудно ще се компенсират само от въвеждане на данъци върху печалбите и оборотите от дейността на технологичните компании, данък върху транзакциите във финансовия сектор, увеличение на ставката на ДДС за луксозни стоки и др. подобни, макар и необходими в бъдеще мерки. Утре налагането на по-справедлива система на облагане с ДДС чрез намаляване на ставките за продукти от първа необходимост и лекарствата е задължително, но и този подход ще доведе до сътресения в публичните финанси, ако не се намерят други компенсиращи загубата на данъчни приходи механизми. Предлагаме българската данъчна система да се развива по начин, по който основен приходоизточник в хазната да бъдат преките данъци върху доходите и дивидентите, генерирани от човешкия труд и научно-технически постижения на съвременния свят.
Данъчната политика следва да обезпечава национално финансиране на политиките за устойчиво социално-икономическо развитие, да гарантира фискална и макроикономическа стабилност, да стимулира инвестиции и заетост.
Това ще постигнем чрез:
• намаляване ставките на ДДС за основни храни и лекарства;
• премахване на плоския данък и въвеждане на прогресивно подоходно облагане на физическите лица;
• въвеждане на семейното подоходно облагане, в центъра на което е не отделният индивид-данъкоплатец, а семейството, или още по-точно, домакинството.
Този начин на облагане е по-справедлив и дава облекчения както за семействата с деца, така и за тези, които се грижат за свои близки;
• приравняване на данъчните ставки върху доходите, доходите от дивиденти и ликвидационни дялове с данъчните ставки върху доходите от труд;
• Повишаване на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи чрез прилагане на механизми за по-висока отговорност на администрацията и контрол, насочен към намаляване дела на сивата икономика, борба с данъчните измами и укриването на данъците. Увеличаване на доверието в социално- и в здравноосигурителната система Имаме дълг към по-старото поколение, което с труда си и съзидателната си сила сътвори България, която помним от детството си, безмилостно разграбвана през последните 30 години. Това е поколението на нашите родители и дядовци, днес изхвърлено на произвола от правителство, което си прави сметката единствено как да печели избори чрез фалшиви обещания. Имаме дълг към по-старото поколение: да преобразим страната, така че то да има спокойствие и достойни старини.
Предлагаме пенсионна реформа, целяща повишаване на адекватността на пенсиите и увеличаване на приходите в Бюджета на ДОО, което ще постигнем чрез следните мерки:
• периодично преизчисляване на пенсиите с актуален среден осигурителен доход и ежегодното им осъвременяване;
• премахване на максималния месечен размер на социално- и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията;
• увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Коефициентът за всяка година осигурителен стаж през 2025 г. да достигне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация по труда, а след това да продължи плавното му увеличение до 1,5;
• разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент, например: 1 г. – 4; 2 г. – 4.5; 3 г. – 5 (в момента е 4, без значение колко години след придобиване на правото за пенсия продължаваш да работиш);
• възстановяване на ежегодното осъвременяване на пенсиите по Швейцарското правило;
• Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.
Фискалната децентрализация
Последните значителни стъпки за повишаване на финансовата самостоятелност на българските общини бяха направени през 2007 г., когато общинските съвети получиха право сами да определят размера на местните данъци и такси в предварително зададени граници. През последните десет години, вследствие на колебливи и често противоречащи си политики, процесът бе замразен и реформата само в частта местни данъци се оказа недостатъчна и влоши състоянието на общинските бюджети. Те все още остават в силна зависимост от държавните трансфери. Близо 2/3 от бюджетите на общините се финансират от държавния бюджет, 64 а отделно капиталовите разходи на местно ниво са почти изцяло зависими от усвояването на европейските средства. Провеждането на самостоятелна фискална политика е силно затруднено от липсата на достатъчни собствени приходи. Тежкото финансово състояние на общинските бюджети и начинът на действие на въведената през 2016 г. Процедура за финансово оздравяване на общини с финансови затруднения доведоха до стимули за увеличаване на съществуващите местни данъци и създадоха предпоставки за нарастваща политическа зависимост заради възможността за отпускане на безлихвени заеми и последващото им евентуално „опрощаване”. Липсата на собствени средства ограничава възможностите на местната власт и я лишава от необходимите ѝ инструменти за формиране на действени политики. В резултат на това голяма част от общините в България не могат успешно да провеждат дългосрочна политика в интерес на своите граждани.
Затова твърдо сме решени да продължим започнатия през 2007 г. процес на фискална децентрализация, стъпващ на два основни принципа:
• „местно самоуправление” ‒ право и реална способност на местните власти да управляват и носят отговорност за съществена част от обществените дела под тяхна юрисдикция;
• „субсидиарност”‒ бързо, лесно и ефективно решаване на проблемите, на възможно най-ниското ниво. За да гарантираме успеха на фискалната децентрализация, допълнително предлагаме:
• преминаване към ефективно програмно бюджетиране на местно ниво, което да доведе до по-голяма ефективност и прозрачност на местните финанси;
• подобряване на ефективността и прозрачността на финансите и управлението на общинските предприятия и общинската собственост;
• териториално-административна реформа, която да гарантира дългосрочна устойчивост на териториалното устройство.