Регионална политика
Политиките, които предлагаме в Визия за България:
РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Нашата цел е стабилизиране на икономическите региони за планиране като крачка към придобиване на тяхната по-голяма самостоятелност. Преди всичко ще дадем повече свобода за българските общини да управляват природните ресурси на собствената си територия и да реализират приходи от нея. Целта е постепенно прерастване на регионите от обект на централизирани политики в ангажирани партньори на националните органи. Първо, на ниво регион следва да се разработят политики по сближаване на доходите между областите вътре в региона, както и изглаждане на дисбалансите по отношение на болничните заведения, образованието и транспортната свързаност. На ниво регион следва да се търси и решение на проблема с квалификацията на кадрите и обвързването на образователната система с икономическия профил на региона. Едва след постигане на сближаване на регионално ниво следващата стъпка е сближаване между самите региони. Този подход предполага политиките да се изработват преди всичко спрямо регионалните специфики, поставяйки междинни цели. Нуждаем се от държавна регулация по отношение на преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на 65 капитала, но не и до справедливо заплащане на труда и намаляване на неравенствата. От друга страна, ако искаме да дадем ефективно решение на проблеми като доходи, качество на образование, качество на здравеопазване, жизнена среда, следва да пречупим нашите политики през регионите. По този начин бихме могли да осигурим устойчивост както на заетостта, така и устойчивост в растежа на доходите. Не можем да търсим например ефективен догонващ растеж на доходите във Видин, ако го съизмерваме само със София ‒ колкото и пари държавата да налива, не би могъл да се очаква такъв ефект. Много пореалистично е за 5-годишен хоризонт Видин да постигне конвергенция в доходите с регион като Плевен и след това, през следващите 5–7 години целият Северозападен регион да „гони“ конвергенция с останалите региони, в т. ч. и със София. Затова наш основен приоритет е подкрепа за най-изостаналите региони в страната. Стига да се придържат към планирани действия по икономическо и социално сближаване, тези райони ще могат да се възползват от нов Национален фонд за сближаване между регионите. Цел за този фонд е той да се съсредоточи във финансиране на онези инвестиции в изостаналите региони, които водят към възходящо сближаване и постепенни реформи, включително в области като образование, формиране на умения, местен капацитет и добро управление. Този фонд следва да обезпечи финансирането и на приоритетните транспортни проекти за България, като ускореното доизграждане на автомагистралния пръстен на страната, АМ „Хемус“ и изграждане на АМ „Черно море“, скоростните пътища Русе‒В.Търново и Видин ‒ Ботевград. Предлагаме национална политика, насочена към създаване на условия за развитие на единно европейско транспортно пространство в ЮИ Европа до 2030 г. чрез изграждане на липсващи и модернизация на съществуващи връзки към нашите съседи – железопътни и автомагистрални връзки към Сърбия и Македония, модернизация на жп линиите Видин – София – Кулата и Русе – Варна, нова жп връзка с Гърция от Подкова до Комотини, изграждане на АМ „Рила“ и връзката ѝ с Македония, скоростен път Русе ‒ Маказа, трети мост на р. Дунав при Силистра, пътни тунели „Шипка“ и „Петрохан“, жп връзка Бургас ‒ Варна, с втори мост над Варненското езеро. За изоставащите райони в България предлагаме: Национален фонд за сближаване между регионите Инвестиционна програма (ИП) за целево интегрирано развитие на изоставащите райони в България ‒ Северозападна България, Родопи, Странджа и други погранични, планински и полупланински слабо развити райони. Основна цел на програмата до 2030 г.:
• Намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в икономическото, социалното и териториалното развитие;
• Осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост;
• Развитие на териториалното сътрудничество. Инструментите на инвестиционната програма са два типа – публични инвестиции в инфраструктури и стимули за частния бизнес. По същество публичните инвестиции ще бъдат пакети от проекти с регионално и национално значение, създаващи косвени предпоставки за съживяване на икономиката и осезателно увеличаване на заетостта. Основният източник за финансиране на тези проекти ще бъдат държавният бюджет и донорските фондове на ЕС чрез оперативните програми. Стимулите за частния бизнес са необходим пряк инструмент за повишаване на 66 инвестиционната привлекателност на даден район. Инвестиционната програма се съпътства от пакет меки мерки, включващ:
• облекчени данъчни ставки за фирмите, откриващи нови работни места в дадения район;
• субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити;
• предоставяне на възможност за наемане на терени и сгради в индустриални зони/паркове от предприятия, осъществяващи дейност на територията на съответния район. Според предметната си насоченост ще бъдат финансирани следните направления:
• Бизнес инфраструктура, вкл. устройване на туристически обекти/ресурси;
• Пътна и жп инфраструктура – ТНТ и РПМ;
• Пътни връзки към бизнес (индустриални зони и туристически обекти);
• Хидромелиорации/водоснабдяване, земеделска инфраструктура, рекултивации;
• Превенции на риск от наводнения, ерозия, свлачища;
• Образование ‒ професионално и висше, квалификации, консултации;
• Пътна инфраструктура ‒ общински пътища;
• Улични мрежи, градска среда, зелени системи;
• ВиК-селищни мрежи, третиране на отпадъци;
• Социална инфраструктура ‒ всичко, без образование, вкл. жилища. Етапите на програмата включват:
• Привличане на нови инвестиции в производства – в желани пространства и сектори на икономиката. Това ще постигнем с публични инвестиции в инфраструктурата на индустриални, логистични и технологични паркове, както и с пакет от икономически преференции/стимули (субсидирани лихви по кредити, намалени данъчни ставки, достъп до инвестиционни фондове и др.); • Привличане и задържане на квалифицирани кадри – чрез осигуряване на жилища, стипендии и по-добро качество на средно професионално и висше образование;
• Подобряване на инвестиционната атрактивност на района – чрез подобряване на достъпността (доизграждане и рехабилитация на елементите на републиканската пътна мрежа) и намаляване на риска от природни бедствия (наводнения, пожари, свлачища). ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА ИНВЕСТИЦИОННАТА ПРОГРАМА С оглед точността на определяне на териториалния обхват на районите Родопи, Странджа – Сакар, планинските и слаборазвити полупланински и гранични райони е използвано проучване на Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН. Обхватът на всеки от географските райони е определен на основа на ясни критерии: 1. Северозападна България – 51 общини, покриващи обхвата на СЗР от ниво 2 – областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. 2. Родопи – включва Родопския масив с 40 общини от области Смолян (всички общини), Кърджали (всички общини), Хасково (4 ), Пловдив (6), Пазарджик (6) и Благоевград (4); 3. Странджа – Сакар – 5 общини – Тополовград, Елхово, Средец, Болярово, Малко Търново; 4. Други слабо развити планински, полупланински и гранични райони – 52 общини в три условно обособени групи – Западна планинска, СтаропланинскоСредногорска и Гранична; 67 Така пълният обхват на ИП с четирите подпрограми обхваща 148 общини, 29,2% от населението на България и 53,6 % от националната територия. Визия за Северозападна България и граничните райони по поречието на р. Дунав Подпомогнат от ИП, оползотворявайки потенциала на р. Дунав, плодородните земи, атрактивното природно и културно наследство и трансграничното съседство, СЗР да достигне до 2030 г. средните национални показатели в икономиката, да привлича младите хора и да акумулира енергия за позитивно развитие. Структура на ИП за Северозападна България и граничните райони по поречието на р. Дунав
СЪЖИВЕНА ИКОНОМИКА
• Нови инвестиции ‒ в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в предприятия.
• Атрактивно икономическо пространство ‒ пакет преференции.
• Аграрен сектор ‒ подкрепено зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие, животновъдство.
• Туризъм ‒ регионален туристически продукт (бранд „Миджур“, „Ком“, „Леденика“). УКРЕПЕН ЧОВЕШКИ РЕСУРС • Жилищна програма за млади квалифицирани кадри (1000 жилища).
• Студентски стипендии – срещу завръщане в района.
• Висше и средно професионално образование, насочено към регионалните потребности. 68 ИНФРАСТРУКТУРА И ЕКОЛОГИЯ
• Реализиране на елементите от Европейски транспортен коридор IV и магистрала „Хемус“.
• Доизграждане и обновяване на елементите на РПМ, вкл. меридиалните връзки в района.
• Дунав Мост ‒ Оряхово ‒ Бекет;
• Дунав мост ‒ Никопол – Турну-Мъгуреле;
• Дунав мост ‒ Силистра – Кълъраш;
• Подобрен достъп до бизнес и туристически обекти.
• Превенция на рискове от наводнения, свлачища и горски пожари. Визия за Родопите и слаборазвитите планински и гранични райони от Югозападна България Родопите – завидна природа с възроден баланс от стабилна икономика, атрактивна туристическа дестинация и достоен жизнен стандарт на жителите си. Структура на ИП за Родопите и слаборазвитите планински и гранични райони от Югозападна България СТИМУЛИРАНЕ НА ИКОНОМИКАТА
• Нови инвестиции – в индустриални паркове, в пазарна инфраструктура и в мрежи от преработвателни предприятия.
• Атрактивно икономическо пространство – пакет преференции (нулев данък, 50% субсидия върху лихви по инвестиционни кредити, целеви инвестиционен фонд).
• Аграрен сектор – възстановяване на традиционните производства, и биоземеделието. стимулиране отглеждането на култури – алтернативи на тютюна;
• Туризъм – инвестиции в инфраструктура, социализация и покачване стойността на културното и природно наследство; създаване и маркетинг на регионален туристически продукт ‒ бранд „Родопи“. УКРЕПВАНЕ НА ЧОВЕШКИЯ РЕСУРС И АДМИНИСТРАТИВНИЯ КАПАЦИТЕТ
• Жилищна програма за млади квалифицирани кадри (500 жилища).
• Обновяване на оборудването и специализирани учебни програми в професионалните училища.
• Стипендии за завръщане в района – за студенти по специалности, необходими за местната икономика и за общинските администрации. ОБНОВЯВАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРНИТЕ СИСТЕМИ И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКОВЕТЕ
• Реализиране Южната тангента: Петрич – Гоце Делчев – Смолян – Кърджали – Царево ‒ Бургас. • Рехабилитация на пътната мрежа в района и връзките към бизнес обекти.
• Доизграждане и рехабилитация на водоснабдителните системи.
• Превенция на рискове от наводнения и свлачища. БАЛАНСИРАНО ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО • Съвместни инфраструктурни и икономически проекти;
• Съвместни екологични и туристически проекти. 69 Визия за Странджа – Сакар и Старопланинско-Средногорските райони Странджа – Сакар – пространствена, икономическа и социална общност с трудно настояще, но обещаващо бъдеще, базирано на: Природен парк „Странджа“, превърнат в национален обект, увеличаващ стойността на природното и културното наследство; Засилен обмен с близкото Черноморие и съседна Турция; Целенасочена инвестиционна програма, привличаща инвестиции и човешка енергия. Структура на ИП за Странджа – Сакар и Старопланинско-Средногорските райони
БАЛАНСИРАНА ПОДКРЕПЕНА ИКОНОМИКА
• Нови инвестиции ‒ в индустриални паркове, в пазарна инфраструктура, в мрежи от преработвателни предприятия и сертифициращи лаборатории (за мед, растителна и животинска продукция).
• Атрактивно икономическо пространство ‒ пакет преференции (преференциални данъци, 50% субсидия върху лихви по инвестиционни кредити, целеви инвестиционен фонд);.
• Аграрен сектор ‒ възстановено зеленчукопроизводство, разширени трайни насаждения и биоземеделие (примерът на Средец), подкрепено животновъдство.
• Туризъм ‒ инвестиции в инфраструктура, социализация и валоризиране на културно и природно наследство, подобрен маркетинг на туристическия продукт (регионализация ‒ бранд „Странджа“); ПРИВЛЕЧЕНА ЧОВЕШКА ЕНЕРГИЯ, ПОВИШЕН АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ
• Жилищна програма за млади квалифицирани кадри (200 жилища).
• Обновяване на оборудването и на учебните програми в професионалните училища (Средец, Елхово, паралелка в М.Търново, паралелка в Тополовград).
• Стипендии за завръщане в района ‒ за студенти по специалности, необходими за местната икономика и за общинските администрации; за квалификационни курсове, за професионални училища. ОБНОВЯВАНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРИ И ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА
• Изграждане на източен клон от Южната тангента (от II 99 до с. Вълчаново на изток до I 9 в м. Босна, на изток до II 99 над Царево) – 251,3 km.
• Рехабилитация на общинската пътна мрежа в район Странджа ‒ Сакар;
• Повишена достъпност в ПП „Странджа“, вкл. до туристически обекти;
• Доизграждане и рехабилитация на водоснабдителни и иригационни системи. БАЛАНСИРАНО ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЧРЕЗ ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
• Съвместни екологични проекти България – Турция.
• Съвместни туристически проекти. Схема за осигуряване за безработица Тази мярка ще се задейства в случай на цикличен спад. Схемата ще допълва националните програми, ще бъде финансирана от бюджета, ще гарантира закрилата на краткосрочно безработните и ще поддържа вътрешното търсене. Тя ще бъде изградена главно за справяне с шокове, породени от закриването на цели индустрии или преминаване към нов тип индустриална специализация за региона. 70 Извън индустриалните зони, чрез фонд „Индустрия”, предлагаме да се финансират проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони. Интелигентни градове Интелигентният град се основава на високотехнологичен обмен на информация, който се разпространява между многобройните му и различни подсистеми. Този поток от информация се анализира и превежда в граждански и търговски услуги. Градът ще функционира и ще се развива върху този информационен поток, за да разшири своята екосистема и я направи ресурсно по-ефективна и устойчива.
Обменът на информация се основава на рамка за интелигентно управление, предназначена да направи градовете устойчиви, вплитайки в тях няколко градски концепции, като:
• „Зелена концепция“, която се отнася до градската инфраструктура за опазване на околната среда и намаляване на емисиите на СО2;
• „Концепция за взаимосвързаност“, свързана с революцията на широколентовата икономика; • „Смарт концепция“, декларираща капацитета за генериране на добавена стойност от обработката на данни от сензори и активатори в реално време. Предлагаме да стартираме с пълна дигитализация на 4 града с население до 70 000 всеки.
Целта е първоначално държавата напълно да развие тези 4 града, като покаже реално работещ модел. Тези градове ще са с различен икономически профил и специализация и дигитализацията им ще дадe нов импулс за възраждане на промишлеността, но с нов облик дори и на машиностроенето (ГАПС и др.), като могат да се използват терените на старите промишлени предприятия, повечето превърнати сега в складове. Ще включим и високопланински град, където нагледно ще покажем предимствата на дигитализацията в телемедицината при труднодостъпни планински терени, прецизно земеделие, интерактивните туристически гидове. Не на последно място сред нашите цели е да създадем в тези градове „дигитална общност“ – общност, която разработва и внедрява разумни решения за агресивно използване на технологиите като катализатор за решаване на нейните социални и бизнес нужди. Без съмнение тази общност ще се съсредоточи върху изграждането на високоскоростните широколентови инфраструктури, но най-голямата полза е възможността да се възстанови и поднови чувството за принадлежност към дадено място. В резултат на това ще постигнем: В областта на електронното управление – създаване на правила за функциониране на информационните системи на администрацията с цел интеграцията и усъвършенстването им. По отношение на гражданите – ускорено развитие на комплексното административно обслужване. По отношение на фирмите – възможност да обменят данни с администрацията само по електронен път, с което ще се намалят административната тежест и корупционният натиск. *** 71 Ние, българските социалисти: водени от поуките от миналото и работещи в настоящето с грижа за бъдещето на българския народ и държава; водени от интересите и волята на българските граждани; водени от убеждението си, че държавата е длъжна и може да осигури защита и условия за реализиране на основните конституционни права на българските граждани; водени от международните права и задължения на българската държава; водени от поетия пред българския народ ангажимент, да очертаем нов хоризонт за по-прогресивен път на развитие на България, ПРИЕМАМЕ:
МИСИЯТА да работим за развитие на единна и жизнеспособна нация, живееща в демократична, правова и социална държава ‒ мирна, сигурна, справедлива, бързоразвиваща се, без ширеща се бедност и неравенства, равностоен партньор в европейските и световните организации; ВИЗИЯТА за нов път на развитие на България, който да доведе до излизане от социалната, икономическата и демографската криза, до достоен живот на българските граждани ‒ равностоен на живота в развитите държави на Европейската общност. За да я има България! За да бъдат младите поколения по-щастливи!