Култура

Настояще:

През последните тридесет години на преход и промени се наложи неолибералният модел на управление на държавата. Тя се самоотстрани от процесите, които се развиват в българската култура, довели и до ценностната дезориентация на обществото.
Това се изрази в:
• Девалвация на традиционните национални ценности, на културните интереси и вкусове на населението и особено на подрастващото младо поколение;
• Деформация на историческата памет, силово налагане на тенденциозни негативни оценки за значителни периоди от родната и световната история;
• Социална дезинтеграция на обществото – разрив на социални връзки (в т. ч. семейни, дружески, съседски), ръст на индивидуализма, достигащ до егоцентризъм и пренебрегване на правата на другите граждани, нарастване на агресията и нетърпимостта и други прояви на асоциално поведение;
• Задълбочаваща се социално-икономическа и културна диференциация на обществото, довела до невъзможен или труден достъп на мнозинство от българските граждани до материалното и нематериалното културно наследство и 23 съвременното художествено творчество, до снижаване на интелектуалното и културното ниво на населението.

Политиките, които предлагаме заложени в Визия за България:
Този порочен и пагубен модел на културна политика е изчерпан. Необходима е нова политика в сферата на българската култура, която в дългосрочен период трябва:
• Да стане неотменима част от стратегията за национална сигурност и да бъде равнопоставена с другите национални приоритети за ускорено и устойчиво развитие на страната;
• Да гарантира изпълнението на важната обществена мисия на културата –предаване на новите поколения на ценностите, съставящи основата на националното съзнание. Познаването на собствената национална култура и участието в културните дейности залагат у човека базови ориентири и позволяват да бъдат разкрити талантите и способностите на всеки гражданин;
• Да се основава на огромния възпитателен и образователен потенциал на културата и на необходимостта от използването му при цялостното формиране на личността на младите поколения;
• Да е насочена към повишаване на гражданското самосъзнание, към развитие на способността на хората да участват активно в процесите на създаване и потребяване на произведения на изкуството и културата и като цяло ‒ в общественото развитие;
• Да гарантира формиране и израстване на младите хора като носители и продължители на българщината, като радетели за отстояване на българския език, традиции и култура в съвременния глобален свят;
• Да създава условия за разгръщане на потенциала и подкрепа на търсенията на всеки един от дейците на изкуството и културата и на техните творчески обединения като пряка грижа за развитие и защита на българската култура;
• Да се изгражда върху разбирането, че нарастването на разходите за култура до приетите в ЕС равнища (% от БВП) не е благотворителност, а инвестиция във важен отрасъл, осигуряващ духовното формиране и постигането на по-високо качество на живота на отделния гражданин и на обществото като цяло. За да се гарантира устойчивото развитие на българската култура в краткосрочен план, предлагаме вниманието да се насочи към:
• Обогатяване на средствата за ранно откриване и обучение на млади таланти в училищата по изкуствата и културата и в извънучилищните форми за работа с децата и учениците; преоценка на учебния материал в естетико-културния цикъл в общообразователните училища за утвърждаване на тяхната роля като място за подготовка и реализация на духовно богати млади поколения;
• Подкрепа на инициативите и действията за разширяване на националния културен календар и приближаване на творците на изкуството и на културните институти до жителите и в най-отдалечените райони на страната, за развитие и задоволяване на потребностите от изкуство и култура на всеки гражданин;
• Развитие на читалищата като уникални съвременни културно-просветни обществени организации за съхраняване, опазване и разпространение на българското културно-историческо наследство и на съвременно художествено творчество и култура; държавна и обществена подкрепа за развитие и обогатяване на материално-техническата им база, за достойно и равнопоставено заплащане на труда на читалищните дейци; 24
• Развитие на българските библиотеки като част от съвременната глобална библиотечна и информационна система; спешна и нарастваща държавна грижа за Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ като съвременен национален библиотечно-информационен център; • Държавна подкрепа за модернизация на сценичните пространства на България, които да се превърнат в равностойна част от съвременната общоевропейска културна инфраструктура;
• Усъвършенстване на механизмите за финансиране на изкуствата, културните институти и творческите обединения чрез прилагане на проектния принцип за планиране и развитие по национални и европейски програми; създаване на ясни правила за реинвестиране на собствените приходи на културните институти в бъдещото им развитие;
• Осъвременяване на законодателната рамка в областта на културата и създаване на творчески фондове, които да работят на проектен принцип: o Фонд „Съвременни сценични изкуства“ – за създаване на нова българска драматургия и музикално-сценични произведения, за младежки и детски драматичен и куклен театър, за нови креативни форми на съвременен драматичен, музикален и танц театър; o Фонд „Съвременно изобразително изкуство“ – за стимулиране на създаването и за изкупуване на творби на съвременни художници, скулптори, графици, с цел обогатяване на художествените фондове на галериите; o Фонд „Съвременно българско кино“ ‒ за реализация на дебютни проекти за българско художествено, документално и анимационно кино; o Фонд „Съвременна българска музика“ ‒ за подпомагане на млади композитори и музикални изпълнители в сферата на класическото, популярното, фолклорното и синтетичното музикално изкуство; o Фонд „Нова българска литература“ – за финансиране на нови литературни произведения на утвърдени и млади автори и на чуждестранни преводачи на съвременна българска литература; o Фонд „Развитие и опазване на българското културно наследство“ – за научноизследователска дейност и за обогатяване чрез откупки на нови исторически и художествени артефакти за фондовите колекции на всички държавни и общински музеи в страната;
• Улесняване на достъпа на гражданите до най-ярките постижения на българската култура чрез използване на нови организационни и финансови форми и средства на работа, вкл. и чрез въвеждане на „Културен чек“ за всеки български гражданин при навършване на пълнолетие;
• Създаване на условия за опазване и обогатяване на съвременния български език, писменост и книжовност и утвърждаването му като официален език на Европейския съюз; задължително използване на кирилицата като приоритетно средство на общуване в публичните пространства и в медиите;
• Законодателна подкрепа на използването на българското творчество в медиите, в държавните, общинските и публичните институции, на защитата на интелектуалната собственост, на авторските и сродните права;
• Подпомагане и разширяване на дейността на българските културни институти в страните на Европейския съюз и извън него за разпространение и популяризиране на българското изкуство и култура; 25
• Въвеждане на ефективна законодателна система за контрол върху дейността на чуждестранните културни институции в страната при спазване на изискванията на ЕС за свободно движение на стоки, услуги и хора;
• Гарантиране на политическа, икономическа и програмна свобода на медиите и на висока ефективност на обществената регулация на тяхната дейност, за да могат те да бъдат ефективен защитник на публичните интереси.

Участвай в дебата за изработването на политиките от ТУК!