Икономика
НОВ ПЪТ КЪМ УСТОЙЧИВО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Настояще:
Провежданата през последните три десетилетия икономическа политика в България беше непоследователна. Избираните през този период грешни икономически модели се провалиха. Начинът, по който се смени собствеността, наложи икономически отношения и рамка, които позволиха разрушеване и разграбване на националното наследство (патримониум) и които пренасочват произведените блага към малцинство, за сметка на мнозинството граждани на страната. Вече три десетилетия системата се крепи на алчността. Обещаният просперитет отдавна е закъснял и с всяка изминала година нещата се влошават. Но вместо да бъдат направени истински промени в проваления модел, сегашните управляващи напрягат сили да запазят статуквото и със сигурни стъпки ни водят към катастрофа. Днес страната ни е най-бедният и изостанал член на Европейския съюз. За да достигне благосъстоянието на останалите държави, България се нуждае от икономически растеж, базиран на потребление и износ на продукция с висока добавена стойност. В момента ние изнасяме суровини и слабо обработени междинни продукти за другите европейски икономики, които ни ги „връщат“ обратно вече доработени и с добавена стойност, която са запазили за себе си. Днес България предоставя 16% от анодната мед, 8% от рафинираната мед, 6% от оловото и 4% от цинка в ЕС. Предметът на износа не е единствен проблем. 80% от износа се реализира от 40 фирми, при 420 000 регистрирани по ДДС. Аналогично е положението с вътрешното потребление. През изминалата година приходите на 100-те най-големи български компании нараснаха с 14% и са на стойност 66 млрд. лв. От тях 70% са в секторите горива, енергетика, метали, търговия. Обратно, секторите, в които в миналото традиционно сме били пионери ‒ като земеделие, преработвателна промишленост, химия и производство на машини и оборудване, които са с потенциал за висока производителност и добавена стойност, заемат едва 15%. Икономическата промяна, от която се нуждаем, изисква нови идеи, ново мислене, изисква да се учим от тези, които се трудиха преди нас и от онези, които се трудят в другите страни. Необходимо е структурно модернизиране на икономиката, за да постигнем оптимален ефект ‒ да преобразим икономиката си така, че да я превърнем в икономика за мнозина, не за малцина Това означава инвестиции в по-съвършени производствени технологии, заетост на по-квалифицирани работници, по-висока вътрешна добавена стойност и промяна в условията за правене на бизнес в страната. От началото на прехода едрият бизнес бяга от националната си отговорност да гради икономическия облик и мощ на страната, но продължава да прибира „тлъсти“ дивиденти в джобовете си, докато по-малките фирми търпят тежки загуби и едва запазват равновесие над ръба на фалита. Наложително е да се възстанови справедливостта, насочена към малките и средните предприятия, за да получат те онова, което им е необходимо, за да модернизират и разширят българската икономика. Икономическата справедливост трябва да бъде основната нишка, по която икономиката работи. Така ние разбираме да се дават равни условия за всички и да се изгражда нова смесена икономика, където пазарните принципи се надграждат със засилено държавно преразпределение на доходите. Това е сила, която, вярваме, обединява всички нас и с която заедно ще променим България. Инвестиции в нови и с висока добавена стойност родни производства Структурата на икономиката ни е такава, че налага постоянен приток на свежи инвестиции. За изминалите 10 години наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България. От 17,2 млрд. лв. през 2007 г. те спадат 10 пъти ‒ до 1,9 млрд. лв. през 2017 г. Това е по-малко от тези 2,25 млрд. лв., които българите, емигрирали в чужбина, са изпратили на своите близки в страната през същата година. Парадоксално е, че за изминалото десетилетие общото ниво на инвестициите е непроменено – все 18 млрд. лв., докато за същия период БВП нараства 1,6 пъти. Понижението на чуждите инвестиции е видимо не само в абсолютните стойности, но и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ‒ от 27.9% през 2007 г. до 1.9% през миналата година. Това е така, защото брутната норма на инвестиране за периода (т.е. съотношението брутни инвестиции в дълготрайни активи спрямо брутната добавена стойност, създадена в производствения процес) се е свила наполовина ‒ от 48,16% на 24,16%, по данни на Евростат. За последната декада общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката. Превърнали сме се в икономика на услуги, финансово посредничество, търговия с недвижимости и консуматорство. Затова следва да заложим преди всичко на публичните инвестиции, защото практиката показва, че ако например инвестираме 2,5 млрд. лв., то това води до увеличаване на БВП с 5 млрд. лв. за 5 години. Според нас публичните инвестиции трябва да имат преди всичко социален ефект. Ние можем да изградим бъдещето си чрез инвестиции и като публичните, а не частните инвестиции, са решаващи. Инвестициите в България са гаранция за по-устойчиво и дългосрочно развитие. За да се даде реална възможност за това, са необходими няколко спешни мерки: намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и на съдебната система. Настоящите конкурентни предимства на българските фирми са свързани преди всичко с по-ниските цени, дължащи се на недооценената и следователно по-евтина работна ръка, но такива предимства са нетрайни. В съвременните условия потребителите са готови да платят по-високи цени за по-висококачествени, диференцирани, нови, уникални продукти и услуги, бързина на доставките, високо качество на маркетинг и мениджмънт и т.н. Българските фирми отстъпват на своите конкуренти на европейските пазари по отношение на тези елементи. Необходимо е стимулирането на инвестициите в страната да се утвърди като национална политика, както в останалите държави. В настоящите условия това означава първо да се „събуди“ българският капитал, който стои в банките и не може да намери сигурна среда.
Политиките, които предлагаме в Визия за България:
За целта е наложително да се промени концепцията и да се поставят и българския, и чуждестранният инвеститор на равна основа. Нека първо са даде тласък на инвестиционния процес, а после да се търсят чужди капитали. Необходимо е да се погледне на държавата като на инвеститор номер едно-партньор, а не като на конкурент. Едва тогава икономиката ни ще стане привлекателно място за външни капитали. Това е възможно, ако държавата участва с дялово финансиране в проекти.
Ще приложим секторна стратегия за привличане на инвестиции в страната, на базата на която са определени следните сектори, към които приоритетно следва да се насочват инвестициите в България: електротехника и електроника, информационни и комуникационни технологии, земеделие и хранително-вкусова промишленост, машиностроене и по-специално транспортно оборудване, транспорт и логистика, здравеопазване и фармацевтика, химическа промишленост и производство на изделия от каучук и пластмаса. България е с отлични изходни предпоставки и за развитието на биологично земеделие, което е с възможности за реализиране на висока добавена стойност. На инвеститорите ще предложим „Социален инвестиционен пакет” Това означава, че с държавно гарантирани ценни книжа и с по-висока доходност ще се набират средства за финансиране на проекти в областта на социалните инвестиции, „зелената“ икономика, новите форми на образование, селското стопанство и др. Земеделието изпитва остра необходимост от възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, което предопределя и едно от направленията на социалния инвестиционен пакет. Държавни фирми и социални предприятия Смесената икономика се състои в баланса между частната и публичната икономически активности. За целта е необходимо да се укрепят държавните активи в икономиката, а управлението им да се постави на пазарен принцип. Подготвили сме специално законодателство за предприятията с над 50% държавно или общинско участие. Необходимо е професионално мениджърско управление при конкурсно начало, отчетност и прозрачност в управлението, за да се гарантират приходи в държавния и общинските бюджети. Това означава, първо, управление на основата на свободния пазар, което веднъж завинаги ще пресече зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени. Второ, оздравяване на публичните предприятия и превръщането им в ефективен начин за трупане на финансови средства за държавата и излизане на българските държавни фирми на външни пазари. Печалбата от тези предприятия ще се акумулира в „Държавен инвестиционен фонд”. Категорично се обявяваме против отдаването на концесии на стратегически за българската икономика предприятия и на обекти с национално значение, както и на обекти – елемент от критичната инфраструктура. Ще преразгледаме концесиите за значимите природни богатства на страната. Нов подход в засилване на социално-икономическата роля на държавата е създаването на нов тип организация или предприятие – със социално-икономическа цел: Социалното предприятие е оператор в социалната икономика и негова цел е позитивното въздействие върху обществото То предоставя за пазара стоки и услуги по новаторски и предприемачески начин и използва своите печалби основно за постигане на социални цели. Социалното предприятие се управлява по открит и отговорен начин, като включва служители, потребители и заинтересовани трети страни, засегнати от нейните търговски дейности. Друга форма на тези предприятия са кооперациите в страната. Еднаквите ценности и принципи на кооперативното движение и социалната икономика, като 44 връзки с местния район, сътрудничество или солидарност и др., са основни стълбове за гарантиране на процесите на устойчиво развитие в техните четири измерения: екологично, икономическо, социално и институционално. Обединени под девиза „Всички заедно можем повече“, те непрекъснато доказват, че са неизменна част от живота на българското общество и със своята дейност допринасят за неговото стопанско и социално развитие. Нови социални предприятия могат да се създават и на основата на публичночастно партньорство с общините и държавата. Главното е да не разпределят директно печалба между собствениците, а ефектът от финансовите резултати да се пренесе върху заинтересованите социални групи. Пример за подобен род дейности са: болници и лечебни заведения, доставката на евтини генерични лекарства от последно поколение за населението или снабдяването със стоки от първа необходимост в необлагодетелстваните и обезлюдени райони. Следвайки тенденциите и насоките на ЕС в развитието на социалната икономика и възможността за ползване на европомощи и финансиране при осъществяване на тази дейност, условно приемаме социалните предприятия основно да оперират в следните 4 области:
• работна интеграция – обучение и интеграция на хора с увреждания и безработни;
• лични социални услуги – здравеопазване, благосъстояние и медицинска помощ, професионално обучение, образование, здравни услуги, услуги за отглеждане на деца, услуги за възрастни хора или помощ за хора в неравностойно положение;
• развитие на необлагодетелстваните райони – социални предприятия в отдалечени селски райони, схеми за развитие/рехабилитация на квартали в градските райони, помощ за развитие и сътрудничество за развитие с трети държави;
• други – включително рециклиране, опазване на околната среда, спорт, изкуство, култура или историческо съхранение, наука, научни изследвания и иновации, защита на потребителите и любителски спортове. Достъпът до нови пазари е ключов за българските държавни и частни предприятия Като се отчитат рисковете, които съпътстват навлизането на нови външни пазари, предлагаме засилена държавна подкрепа в лицето на Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ). Застрахователният капацитет на БАЕЗ ще се засили, така че да даде първоначален тласък на износа на продукти на малките и средните предприятия, при който държавата поема рисковете, стига последните да са разумни и премерени. Като мярка в подкрепа на морския клъстер ще създадем гаранционен фонд в подкрепа на корабостроенето и кораборемонта. Необходимо е разнообразяване и улеснение на достъпа до финансиране на промишлени проекти чрез развитие на небанковите канали ‒ от фондове за рисково финансиране, пенсионните фондове и др., въобще от капиталовия пазар, както в останалите икономики, където това е утвърдена практика. Това означава реален първоначален тласък и развитие на сегмента за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез който малки, бързо развиващи се фирми, без дълга финансова история, да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества. Създаване на благоприятна бизнес среда Основна пречка пред инвестиционния процес са няколко трайно насадени, но непремахнати фактора: недостиг на квалифицирани кадри, лоша инфраструктура, 45 корупция и непреодолени административни тежести. Свързване на нов промишлен комплекс към комуналните услуги (електричество и водоснабдяване), например, отнема толкова много време, усилия и средства (поради бавните процедури на местно ниво), че е в състояние да накара инвеститора да съжалява и да се откаже от последващи проекти в страната. Процедурите по несъстоятелност също са повод за резерви ‒ процесът на обявяване на фалит отнема средно над 3.5 години. През това време активите не носят доход, а предприемачите не могат да си върнат инвестициите, което увеличава първоначалния риск. Устойчива икономика е немислима без благоприятна бизнес среда. Успоредно с ускореното продължение на процеса на облекчаване на лицензионните, разрешителните режими и другите административни тежести остават неразвитите въпроси с фирмите, които са изпаднали в затруднено положение, несъстоятелност и фалит. Един от основните приоритети е разрешаването и „топенето“ на междуфирмената задлъжнялост В тази връзка трябват законодателни инициативи и мерки, които създават условия за втори шанс на закъсалите фирми, които искат да се върнат в пълноценен правно-икономически оборот: реструктуриране /оздравяване/извънсъдебни споразумения. Друга наша цел е развитие на публично-частното партньорство, като начин за обединяване на усилията на държавата и на частната инициатива за насърчаване на стопанската дейност. Производство и индустриални зони Няма спор, че икономиката ни се нуждае от „възраждане на индустрията“. Това е онази промяна в структурата на стопанската дейност и внедряване на технологии, за които се очаква да предоставят по-добри перспективи за икономически растеж и социално благоденствие. Цел на индустриалната политика на България е да стимулира търсенето в страната, да обезпечи експортно ориентирана икономика и да насърчи инвестиционния процес. Възраждането на индустрията е силно обвързано с иновациите и с оптимизацията в традиционните производства, без които българската промишленост не е конкурентоспособна на световните пазари. Наша цел е създаване на български иновационен индустриален модел, основаващ се на прилагане на интегрирана политика между отделните сектори с цел повишаване на равнището на образованието, на науката, на технологиите и иновациите. Ключов етап за осъществяване на този нов модел е разработването на биотехнологиите, нанотехнологиите, новите материали, фотониката, микро- и наноелектрониката, както и внедряване на нови производствени схеми и системи. Това ще даде основа за развитието на широка гама от нови производствени процеси, стоки и услуги, като индустрии от ново поколение през следващото десетилетие. Така българската индустрия ще бъде поставена на нови икономически основи, базирани на знанието, което ще я направи по-конкурентоспособна, ориентирана към проучванията и иновациите с цел постигане на по-устойчива, интелигентна и приобщаваща икономика. Възраждането на индустрията се фокусира върху индустриалните зони по региони и превръщането им в притегателен център за инвестиции и иновативни технологии. Предлагаме да се определи и внесе ред в дейността на индустриалните 46 зони и взаимоотношенията между фирмите, компанията, която управлява зоната и държавата и да се реши проблемът с дългите срокове при съгласувателните процедури. Да се увеличи финансовият капацитет на Национална компания индустриални зони (НКИЗ), като тези средства се насочват по три оси:
Местоположение. Средствата по тази ос се разпределят на регионален принцип и според степента на развитие на индустриалната зона – действащи, в развитие и за създаване на нови. Инфраструктура. Държавата ще инвестира в изграждане на инфраструктура в зоните и след това да се привличат инвеститори.
Кадри. Държавата ще инвестира чрез партньорство между НКИЗ и средните и висшите училища по региони в нови образователни програми, свързани с профилиране на средното образование по места и обвързването му със специалности, в пряка връзка с индустрията, както и за изграждане на единна база данни на завършващите ученици и студенти в региона. Допълнително НКИЗ ще разполага с венчър капитал, за да участва в реализирането и управлението на проекти в следните приоритетни области: • „интелигентните градове“ чрез публично-частното партньорство между висшите училища, общините и бизнеса, приоритет за по-малките областни градове с технически ВУ; • изграждане и развитие на индустриални зони на терените на съществуващи в миналото и разрушени промишлени предприятия; • оптимизиране на продоволствените вериги. Стимулиране на преработвателната промишленост и прецизното земеделие в малките населени места в близост до индустриалните градове. Извън индустриалните зони фонд „Индустрия” ще финансира проекти в индустриални сфери, приоритетни по региони. За преодоляване на задълбочаващите се регионални различия ще създадем нови финансови инструменти, които ще осигурят дългосрочно финансиране на важни инфраструктурни обекти, като предприятия за преработка на отпадъците, пречиствателни станции за питейна вода, хидромелиоративни съоръжения, енергийни проекти и др., чрез публично-частни партньорства и инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините. Военнопромишлена индустрия Въпреки огромните промени в икономиката на страната, военнопромишлената индустрия успя да запази част от пазарите си в чужбина и да остане един от стълбовете на българската промишленост. Това се дължи преди всичко на инициативността на нейните ръководители. Българската държава през последните десетилетия на практика се оттегли от този важен за националната сигурност отрасъл. Доказателство за това е отсъствието на големи поръчки за българската армия през последните 30 години. Влошаването на военнополитическата обстановка в нашия район изисква изработването съвместно с представителите на военнопромишлените предприятия на дългосрочна стратегия не само за оцеляването ѝ, но и за нейното перспективно развитие. Това пряко кореспондира с националните интереси на страната. Преди всичко, държавата трябва да спомогне чрез БАН и чрез университетите да се преодолее един от недостатъците на този отрасъл – заплахата от морално остаряване на сега произвежданата продукция, ако не бъде осигурено 47 научноизследователското и опитноконструктурско развитие и прилагане на съвременни високотехнологични разработки. Съвместно с отрасловите организации от бранша България трябва да има ясни позиции как и по какъв начин ще отстоява националните ни интереси в започналата реформа на общата европейска отбранителна политика. Необходимо е българското участие в Европейската агенция по отбрана (EDA) да бъде по-всеобхватно и нашето представителство в нея да се определя заедно с представителите от бранша. Запазването на държавното участие във фирмите на военнопромишления комплекс е основен приоритет. Задължително е подобряването на взаимодействието между държавните ведомства, от чиято дейност зависи работата на отрасъла – министерствата на отбраната, на икономиката, на финансите и много поактивната им работа с ръководителите на военните заводи. За разкриването на нови и за запазването на традиционните вече пазари трябва да работят и представителите на Министерството на външните работи в чужбина. За целта тези ведомства е необходимо да подготвят система за планиране и сътрудничество с основните предприятия от военната индустрия. Основни принципи на системата следва да бъдат: гъвкавост, използване на експертни знания и ефективност на разходите. Не е за подценяване и факторът, че военните заводи предоставят възможности за икономическа дейност на многочислени търговски и промишлени подизпълнители в райони, където друга икономическа дейност е силно ограничена и по този начин спомагат за развитието на малкия и средния бизнес. Не на последно място трябва да бъде отчетен и социалният елемент на този икономически отрасъл. В няколко района в страната благосъстоянието на местното население е в пряка зависимост от това как функционират намиращите се на тяхна територия военни заводи. „Зелена“ икономика Климатичните промени са глобална заплаха. Нашето общество следва да се обедини в усилията за намаляване на въглеродните емисии, а държавата да се ангажира да осигури улеснен достъп до нисковъглеродни технологии. Ние разглеждаме „зелената“ икономика като средство за устойчиво намаляване на бедността. Тя икономика намалява значително екологичните рискове, като същевременно води до повишаване на социалната справедливост чрез подобряване на благосъстоянието на хората и справедливото споделяне на тежестта и разходите по опазване на околната среда между икономическите субекти и гражданите. Въздухът, който дишаме, няма национални граници и за опазване на неговото добро качество е необходимо радикално преобразуване на икономиката и драстично намаление на въглеродните емисии и на замърсителите, при запазване на работните места. За съжаление в столицата и в десетки други български градове качеството на въздуха е лошо и милиони български граждани дишат въздух, замърсен с фини прахови частици (ФПЧ), което се отразява негативно на общественото здраве и на качеството на живот. Необходима е активна държавна политика за модернизация и разширение на системите за контрол на качеството на въздуха (мониторинг) и целенасочено финансово подпомагане на общините при изпълнението на програмите за подобряване на качество на атмосферния въздух. 48 „Зелената“ икономика ще даде възможност за увеличаване на икономическата активност в защитените райони. В нашите виждания „зелена“ икономика е цялостна реорганизация на производството, пазара и потреблението, като приоритетът е на секторите: • Възобновима енергия; • „Зелени“ градове и сгради; • Подобрение на качеството на атмосферния въздух в населените места; • Управление на водите; • Управление на отпадъците; • Управление на земите. Нов акцент поставяме върху: „Зелени“ урбанизирани територии и „зелени“ сгради – като основен и неотменим критерий за модерна архитектура и строителство в защитените територии по „Натура 2000“, както и по бреговата ивица на Черно море и река Дунав. Ще насърчаваме биологичното земеделие, презалесяването, проектите за екотуризъм, ограничаването на източниците на замърсяване на въздуха, комплексното използване на водните ресурси и оползотворяването и рециклирането на отпадъците (вкл. строителни и индустриални). Пазарните свободи и реализирането на печалба, правото да се разпореждаш със собственост не могат да накърняват публичния екологичен интерес и трябва да бъдат държавно регулирани с цел защита на конституционно гарантираното право на благоприятна и здравословна околна среда и на останалите основни социални права на гражданите като правото на достоен живот, правото на информация, правото на свободен достъп до национални и природни ресурси, вкл. брегова ивица, гори и пр. Предлагаме: • Да се разработят програми за съфинансиране и за улесняване на достъпа до кредитиране на мощности за възобновима и алтернативна енергия, вкл. и инсталации за добив на енергия от отпадъци; • Задължение на индустрията с високи въглеродни емисии ежегодно да финансират залесителни и/или рекултивационни дейности и мероприятия; • Разширяване на системата за контрол на качество на атмосферния въздух, като тя обхване първите 100 населени места с най-много жители и всички национални курорти; • Държавно безвъзмездно финансово подпомагане на изпълнението на общинските програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух, за сметка на 5% до 10% от преизпълнение на приходите в бюджета и/или бюджетните икономии за предходната година, но не по-малко от 100 милиона годишно; • Въвеждане на критерии за екологичните характеристики на земеделската земя (запазване на качеството на почвите и почвеното плодородие) при разпределяне на земеделските субсидии; • Ограничаване на всички мерки, превръщащи земеделската земя в спекулативен инвестиционен инструмент; • Премахване концесиите на плажовете; • Забрана за добив на дървесина в държавните горски стопанства, които не са изпълнили програмите за залесяване за предходната година. Държавата като собственик преимуществено самостоятелно да организира и извършва санитарната 49 и промишлената сеч, преработката на добитата дървесина и залесяването в държавните гори чрез държавните горски предприятия, а частните ползватели купуват дървесината и/или продуктите от преработената дървесина; • Преразглеждане на екологичните проекти върху горски и урбанизирани територии с акцент върху залесяването; • Развитие на пълния туристически потенциал на планините Витоша, Рила и Пирин при стриктно спазване на националните екологични стандарти. • Ефективно управление на водите чрез разширяване на системата за контрол на качеството на водите и максимално комплексно използване на водните ресурси, при гарантиране на приоритета на ползване за питейно-битово водоснабдяване – да изместим фокуса от инсталациите за пречистване на отпадни води към инсталации за пречистване на питейни води; • Ефективно управление на отпадъците – предлагаме пакет от мерки за засилване на контрола и самоконтрола при рециклиране и оползотворяване на масовите потоци отпадъци (вкл. и строителните отпадъци, където изоставането е тотално) за изпълнение и надхвърляне на целите по рециклиране и оползотворяване. Стимулиране на бизнеса чрез разработване на критерии за „зелени“ обществени поръчки и предимства за тези, които осигуряват по-висока степен на рециклиране на строителните и другите масово разпространени отпадъци. Последователно и пълно въвеждане на подхода RRR (Reduce, Reuse, Recycle) – стимулиране на технологиите за постигане на край на отпадъка и разширяване на повторната им употреба и рециклиране и предотвратяване или максимално ограничаване на генериране на отпадъците.