Текстът е от изказването на проф. Христов на проведената в Пловдив дискусия “Левицата!’, която бе излъчвана на живо от нашия сайт. Запис на цялата дискусия може да намерите в Ютуб .
Честно казано много се колебаех дали да участвам в конференцията „Левицата!“, защото моят скромен опит ме е убедил в едно – никоя дискусия по нито един въпрос не е обвинила никого в нищо. А другото, което мога да кажа е, че всеки влиза при началника със собствено мнение, а излиза с неговото като със собствено.
Аз се извинявам, че закъснях, ама кактго се вика – той влакът вече е заминал – раздават се депутатските места, оформят се парламентарните групи и нещата си вървят.
Хубавата новина е, че ще имаме поне два пъти парламентарни избори тази година. Ако не от първия, то поне от втория път белким влезем в заветната сграда. А сега вече – сериозно. Аз си мисля, че преди да говорим за организационните аспекти на обединението – организацията е средство за постигане на целите, а не цел сама по себе си. Преди да се постави въпроса за оперативно-технически-финансово-организационно и персонално ако щете как ще се извърши това обединение – трябва да се запитаме – а защо трябва да се обединяваме? Каква е причината за това? Политиката – а тук виждам много опитни политици, които уважавам – е дейност, при която хората не се обединяват по любов, а по интереси. Те защитават интереси или се противопоставят на интереси. Затова според мен тази дискусия трябваше да започне от това, кое са общите интереси – не конюнктурните, а базовите, които така наречената левица в България би трябвало да представлява. И вече на тази база трябва да влезем във втория етап на този разговор – ако тези интереси съществуват и са достатъчно спояващи, то тогава вече се отива към организационната фаза. А сега се прескача съзнателно първата фаза и се прескача директно към втората.
Аз лично искам да поставя няколко въпроса. Кое е електоратът на левицата? Партиите са организации за представителство на групови интереси. Кои са социалните групи със сходни интереси, които ние представляваме? Второ – тези, които твърдим, че представляваме дали ни припознават като техни представители? Трето – трябва да си зададем и въпросът какво е отношението на левицата в България по отношение на няколко много важни въпроса – по отношение на едрия капитал и неговия криминален генезис в България, в отношението към европейското ляво, за което някои тук говориха и което съществено се разминава с българското ляво. Тук някой ме попита и за отношението към дребния, средния и семейния бизнес – това в една друга епоха се наричаше представителство на дребната буржоазия. В устава на Китайската компартия е записано, че тя представлява работниците, селяните и патриотичните капиталисти. Ами да го напишем и ние същото, че да е ясно.
Някои смятат че тези въпроси не са толкова важни при положение че бързо наближават избори и искат тази дискусия да се замете под килима. Защото това са маловажни неща, отклоняващи ни от основните задачи и цели. Но дори и заметени, те ще се появят отново. А точно тези въпроси са в сърцевината на политиката, другото не е толкова важно да ме прощавате. Ако ние представляваме сериозен обществен интерес, то ние няма да изчезнем, ако пропуснем тези избори и хванем следващите. Иначе това прилича на опит на умиращ да се хване за кислородната маска на тези избори – иначе край. Възможно е това да е така – но тогава защо сме се събрали. Може би ние живеем някакъв активен задгробен живот, само дето не го знаем.
Аз имах нещастието 5 години да участвам в активния политически живот. Тук има хора, които са участвали 30. Нито веднъж за това време не чух дискусия по тези въпроси от действащите политици. Те това го смятат за безсмислено теоретизиране, което ги отклонява от истинските цели. Усвояване на ресурси.
Левицата твърди не само че представлява алтернативна политическа сила, ами алтернативна култура и цивилизация, ако щете. А вместо това слизаме на нивото на опонентите си и даже вече сме под него. Левицата твърди, че дава различна алтернатива за развитието на страната, с различна стратегия, със съвършено друга визия за страната. Но визионерското мислене в тази държава отдавна не съществува. Заместено е от принцип ден-за-ден. Да усвоим едни пари – тук и сега в някаква конюнктурна комбинация с други политически мушмороци. Това ли ще правим?
Друго много важно нещо – ако електоратът на левицата са нашите възрастни и умиращи бащи и майки – възрастни хора, които са изградили тази България, къде е младежта? Лявото винаги е било свързано с младите. Като университетски преподавател да ви го кажа – минали сме по околовръстното покрай младите. Става въпрос за различно човечество, което живее успоредно и заедно с нас – тук и сега. И тук дори не желая да влизам в дискусиите, които някои смятаха за много важни. Вижте кой гласуваше за ПП – това е друга антропология, други хора. Те гледат на тази страна като на временна спирка при тяхното движение по земното кълбо. Как ще свържете човек, който е живял в родното си село със спомените за 45 години социализъм и този, който само телом е тук. Има една малка подробност – първият принадлежи на миналото, а втория – на бъдещето – поради физиологичните закони. Ние с тази младеж няма къде да се срещнем. С изключение на – ще ме извинявате – група партийни кариеристи. Ние имаме една разчекнатост – ценностна, идеологическа, цивилизационна. И понеже това са сложни и нерешими въпроси – по-добре да ги заметем под килима и да ходим на избори. Но те пак ще излезнат, дори да прескочим 4%-товата бариера. Хубаво – нека да си го представим – при ниска избирателна активност това е напълно възможно. При слизащата надолу БСП поради процеси, които обективно поради процеси, които обективно се бяха задействали много преди това, а сегашното ръководство ускори така да се каже леталния изход.
И при положение, че сме най-сиромашката страна в ЕС и над 60% от населението живее под чертата на бедност. И тези хора нямат представителство у нас ! Както един наш политолог го беше казал – това е дефиницията за това да си идиот – да си беден и да си десен. А това е факт! И като погледнем генезиса на нашата политическа флора и фауна, че нашите политици се делят на леви десноиди и на десни левоиди. Поради тази причина смятам, че идейната дискусия трябва да върви заедно с безспорно важните организационни дейности. Но ако смятаме, че тази дискусия може да се прескочи – няма как да стане. Тя ще се задълбочи и накрая ще станем свидетели на панахидата на поредния политически проект.