- Документът е приет през 2005 год. от ИБ по предложение на Младен Червеняков в качество на председател на Съвета по правораздаване и вътрешна сигурност
Едва ли има по-дискутиран въпрос в последните години от т.н. „съдебна реформа“. Още преди 10.11.1989 г. са разработени „Основни насоки за реформа на политическата и правна система на НРБ“, внесени в ПБ на ЦК на БКП на 03.04.1989 г. Там се поставят въпросите за триинстанционното производство, административните съдилища, независимостта на съдебната власт, за конституционен съд и др. В 15-те проекта за Конституция, представени във ВНС се обсъждат различни идеи, като окончателно се приема самостоятелна глава Шеста „Съдебна власт“. Някои от предлаганите решения са актуални и днес.
С РМС № 1290/12.12.1996 год. бе приета и първата “Програма за реформа на съдебната власт”. Предприемат се редица стъпки – законодателно уреждане на триинстанционното производство, създаването на апелативни съдилища, административни съдилища и ВАС, преминаване на НСлС към съдебната власт, делегиране на държавни функции на частни лица /създаването на частен нотариат/ и др. Поради липса на приемственост и политически стремеж за овладяване на Съдебната власт, този подход бе компрометиран.
Стремежът за обособяване на самостоятелна и независима власт, търсеният баланс в предложенията, политическата обстановка в този момент и т.н. водят и до някои несъвършенства, които са обект на 4-кратни промени през 2003, 2006, 2007 и 2015 год. Приемат се и редица Програми, Стратегии и други документи, които обаче не решават създадените и възникващи проблеми.
Днес е необходимо спокойно, без прибързване и ситуационни решения, да се обсъдят наболелите проблеми и да се приемат съответни промени. Те следва да обхващат четири етапа: 1/ концептуално и програмно изясняване: 2/ конституционни и законодателни промени; 3/ структурни и функционални изменения и 4/ организационно, кадрово и материално-техническо обезпечаване.
КАКВИ СА ТЕ?
Изходна база:
- Трябва да се има предвид, че „правораздаването е основа на държавността“, както посочват още древните римляни. Следователно въпросите на съдебната реформа не могат да се решават без яснота по проблема: Каква държава искаме – като тип държава, като функции, като разпределение между тях, като отношения между основни компоненти на държавността и т.н. Тези въпроси като че ли умишлено се избягват в последния 30 годишен период на развитие. Въпросите за конституционно закрепения модел на „социална и правова държава“, за „консенсусния модел на парламентарна демокрация“ и др. не се дискутират и анализират. Вследствие имаме отклонения и в двете направления на този модел /социален и правен/. В тази връзка не можем да определим ясно каква администрация, каква съдебна система, какъв Сектор Сигурност и каква информационна система за данните /а не за числата/ ни е необходима за реализация на типа държава.
- При ясното по първия въпрос трябва да се отчита и че Съдебната система е част от правната система, схващана като съвкупност от правни норми и органи за тяхната защита и прилагане. Ето защо не е възможно да се говори за Съдебна реформа без съответни промени в нормотворчеството и в сектора Сигурност, като част от правоприлагащата и правоохранителната система.
- Изключително неудачно е да се налагат палиативни решения, необосновано взаимстване на чужди решения, едновременно промени на цели сфери на правораздаването /КАТО НАПРИМЕР ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ЗАКОНИ – ГРАЖДАНСКО, НАКАЗАТЕЛНО, АДМИНИСТРАТИВНО И ДАНЪЧНО В РАМКИТЕ НА ДВЕ-ТРИГОДИНИ/.
Основни изисквания:
- Конституциносъобразност. Търсене на законодателни решения в рамките на сегашната Конституция и предлагане на обосновани предложения за допълнения и изменения, в компетентността на Обикновено НС.
- Разделение и баланс между властите. Реализация на принципа „Власт, власт възпира“- т.е. всяка власт независима от останалите две и с възможности за контрол.
- Независимост на съдебната власт и последователно реализиране на принципа залегнал още в Търновската Конституция, че „всички решения по същество следва да се вземат единствено от съдилищата“ – т.е. че „Съдебната власт в нейният пълен обем може да принадлежи единствено и само на съдилищата“.
- Приемственост и съобразяване с реалните проблеми на съдебната власт – т.е. продължаване на установените традиции на българската система и избягване на неудачно рецепиране на чужди институти /напр. пробацията – ние нямаме наказателно-правни простъпки като деяния за използване на този иначе ефективен метод за въздействие/.
- Съобразяване с европейските практики и Континенталната правна система. За съжаление в бившият Трети стълб – „Правосъдие и вътрешни работи“, а след Лисабонския договор – „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие“ нямаме общностно право. Този въпрос е оставен в компетентност на държавите-членки, като даже в проекта за Договор за Конституция на Европа – чл. 5 се посочва, че всяка страна е свободна да регламентира съдебната си система както намери за добре за да гарантира свободно, честно, справедливо, прозрачно и т.н. правораздаване.
Основни насоки на промените
- Структурни и функционални промени
–баланс между властите. За съжаление в действащата К няма механизми за контрол върху съдебната власт. Има върху изпълнителната – ВАС /от страна на съдебната/ и парламентарен контрол /от страна на законодателната/, има и върху Парламента – отлагателното вето на Президента и Конституционен съд. По този начин тя се превръща в една самозатворена, саморегулираща си и самовъзпроизвеждаща се система. По едно сполучливо сравнение, тя се е превърнала в нещо като Българската православна Църква – съществува вън и независимо от държавата. Очевидно е назрял въпроса за обсъждане на отношенията между министерство на правосъдието и ВСС. Промените от 2006 г. в К отнеха всички възможни правомощия на МПр. – по отношение на бюджета, квалификацията, контрола и т.н. Практически бе създаден един Министерски съвет на съдебната власт в лицето на ВСС и Министерство на затворите /което не можеше да се регламентира така, поради фактът че министърът на правосъдието е единствено поименно споменат в К министър/. ВСС е бил и трябва да е единствено кадрови орган на съдебната власт. Друг е въпросът за обособяването на два Съвета – съдебен и прокурорски;
-Основен въпрос е за мястото на прокуратурата. Как ще има състезателен наказателен процес, когато имаш двама представители на съдебната власт срещу един извършител на престъплението. Логично, при нарушаване на обществения договор /НК/ да имаш държава, която обвинява /съответен орган/, извършител, който се защитава и независим арбитър /съд/, който да решава. А, съгл. чл. 105 от Конституцията – външната и вътрешна политика на държавата се осъществява от МС. Е, как ще реализира наказателна политика, ако няма съответен свой орган? В редица страни този въпрос е решен различно като връзката прокуратура – изпълнителна власт /МПр/ е уредена в К и закони – главният прокурор е член на МС /Гърция/, окръжните прокурори изпращат шестмесечни доклади на МПр /Франция/ и т.н. Тук има различни възможности, които да се дискутират. Важно е и да се преодолее завареният модел на йерархично и пирамидално устройство на прокуратурата.;
– Да се обмислят правомощията на следствието и на органите на досъдебното производство. Не е целесъобразно да имаш такава структура като следствието, която да се занимава с такъв ограничен брой дела;
Друг въпрос е за специализирани съдилища /не специални/ – търговски и стопански, трудово-осигурителни и за непълнолетни. След като създадохме административните – ще продължим ли този процес? Това ще даде възможност и за различни правила на гледане за тези съдилища. Напр. – двуинстанционно производство при стопанските дела и т.н.;
- Процесуални промени.
-За едно по-бързо е ефективно производство. Последователно да се въведе правилото от доклада на комисията по Търновската Конституция, че решенията па същество на делата могат да се вземат единствено и само от съдилищата /а не и от прокуратурата, както е сега в някои случаи/.
-Ускоряване и облекчаване на процедурите – електронно правосъдие, съкращаване и задължителност на сроковете.
-Двуинстанционно производство по някои категории дела и т. н.;
–Организационно-технически мерки. За подобряване на условията и достъпа до правосъдие.
Въпросът не е само да критикуваме този или онзи, а да създадем система, която да не допуска такива личности до върховете на магистратурата. За това не трябва да се бърза или да се изчаква. Най-добре е да се създаде Съвет за съдебна реформа, в който да се обсъдят всички направени идеи и да се предложат за приемане закони, които в максимална степен да постигат съгласие.
За останалите свързани въпроси трябва да се спомене:
- За усъвършенстване на законодателния процес
-Да се ограничи сферата на правното регулиране, като в условията на демократично развитие и засилена роля на гражданското общество трябва да се развиват и други регулатори, освен нормативните – договори, неформални съглашения, европейски ценности и др.
-Да се усъвършенства и самия законодателен процес, като се избягва стремежът за законодателно уреждане на несъществени обществени отношения, многократното изменение и допълнение на скороприети нормативни актове,, бързото писане и „на коляно“ законодателство и т.н.
-Стриктно да се спазва законодателната процедура – всеки законопроект да бъде съпроводен с оценка на ефективността и целините резултати, финансова обосновка и сертификат за съответствие с правото на ЕС.
-Да се възстанови работата на Консултативния съвет по законодателството към НС.
- За промените в Сектора Сигурност
Да се обсъди и законодателно уреди рамковият закон за системата. Сега той урежда единствено дейността на Съвета към МС. В него трябва да се регламентира:
- Отношенията на управленско ниво – МС, НС, Президент. Да е ясно кой управлява, кой контролира, кой определя приоритетите и задачите. Да се регламентират органите към всеки от трите органа и техните правомощия.
- На изпълнително равнище да се реформира МВР като орган само с две функции – полицейска и охранителна, за да може да ги изпълнява ефективно. Сега то е същото обрасло с несвойствени задачи звено – Български документи за самоличност, Противопожарна охрана /едно централно звено за методическо ръководство и преминаване на оперативни те служби към общините/ и редица други дейности. Да се разпределят правилно функциите между другите агенции и координацията между тях. Целесъобразно е ДАНС да се развива само като информационно-аналитична структура, но без полицейски правомощия /или ограничени/. Функциите на други звена – митническо, военно и др;
- На териториално ниво – обединение и вертикално подчинение, където е възможно.
С оглед на това да се предвидят съответните промени в устройствените закони.
Да се приеме Закон за оперативно-издирвателната дейност.