Благовест Кирилов е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги. Преподава и в Техническия университет в София, във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт. През 2017 г. напуска света на големите корпорации и се отдава на собствени проекти. Един от създателите на гражданската инициатива “Бъди човек” и нейните кампании “Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда” и “Подари Великденска вечеря на пенсионер в нужда”.
- Г-н Кирилов, при управлението на ГЕРБ бяха налети милиони за прословутото електронно правителство, още обаче сме далеч от реализацията му. Едва при КОВИД-кризата имаше раздвижване поне за електронните рецепти. Има ли начин администрацията в България най-сетне наистина да улесни дигиталния достъп до услуги?
- В последните месеци се видя, че наличните части на електронното управление не функционират или не функционират заедно и това се дължи най-вече на липсата на комуникация между институциите. Пример за това са преброяването на населението и подготовката за машинното гласуване. Няма как дигитализацията да е само притурка към името на министерство и да очакваме, че това ще работи. Държавната агенция за електронно управление сама по себе си не е достатъчна, за да контролира сама цялостно процеса и да работи съвместно с всички останали министерства. Необходимо е да има министерство, което да е принципал на електронното управление. Държавната агенция и другите структури в този състав трябва да работят заедно с това министерство. Не може да правим нещата на парче, да ги сглобяваме в последния момент и да очакваме, че ще работят ефективно. Няма как един процес, който е предвиден да бъде аналогов или на живо, да го превръщаме в дигитален само като го вкараме в някакъв електронен формат. Има много добри експерти в сектора, които да подобрят качеството на електронното управление и услугите, които държавата предоставя, но това не се случва.
- България успя да привлече технологични компании и IT секторът у нас е в по-добро състояние отколкото други сфери. Все пак обаче този интерес е защото българските специалисти тук взимат по-малко, отколкото ако бяха зад граница. Има ли лостове тези разлики да бъдат преодолени?
- Държавата не трябва да бъде водеща във всеки сектор, особено в технологията и иновациите, но няма как тя да не работи с него и да не използва потенциала, който има. Положително е началото на започналите инициативи за по-тясно сътрудничество между гражданското общество и държавната администрация в сферата на електронното управление. Държавата следва да въведе ефективни електронни услуги, с които да улеснява бизнеса и гражданите, като по този начин дава възможност да се фокусират върху продукти с висока добавена стойност. Специалистите в сферата получават, според квалификацията, дори повече, отколкото в чужбина, пресмятайки разходите им.
- БСП набляга на връзката между образованието и бизнеса, за да бъде обезпечена нуждата от кадри. Как може да бъде подсигурено това, могат ли да се вземат практики от миналото?
- Държавата, заедно с бизнеса, трябва да изработи пътна карта на необходимите експерти по сектори според предвиденото им развитие през следващите десет години. Като резултат, чрез преструктуриране на предлаганите специалности и преминаване от тесен към широк професионален профил, бизнесът ще разполага с кадрите за развитие, а средните училища и университетите с ясен план за дейността си.
- Кои са начините младите българи да бъдат стимулирани да останат да се реализират в родната си страна?
- Младите трябва да имат доверие – доверие в държавата, в системата на образование, в бизнес средата. Единствено по този начин, поставени пред избора къде да се реализират, те ще предпочетат България. Държавата трябва да им помага при избора на професия чрез пътна карта на необходимите професии според нуждите на икономиката, а икономиката да е активна част от комуникацията с тях през цялото време на образованието им. Колкото повече добри примери видят около себе си, толкова повече ще имат доверие за реализацията си.
- БСП представи програма за първите 100 дни на новия парламент, кои от мерките обаче трябва да започнат своето изпълнение още в първия ден?
- Първите мерки трябва да целят продължаване на борбата с разпространението на Covid-19, както и с икономическите и социални последици от това. Освен това спешно е необходимо да се вземат мерки за подпомагане на домакинствата и бизнеса предвид нарастващите цени на електроенергията и храните.
- Имате опит в благотворителните инициативи, последните кризи сякаш пробудиха доброто у хората, не е ли време за Закон за доброволчеството?
- Изоставаме с години в приемането на Закон за доброволчеството, който да регулира правните отношения на доброволчеството като основа за насърчаване на активната гражданска позиция, развитие на гражданското общество и засилване на солидарността. Необходимо е да се създадат необходимите предпоставки за определяне правния статус на доброволците.
- Защо хората трябва да гласуват за „БСП за България“
- „БСП за България“ отстоява ясно политики за подпомагане на всяко семейство, на всяка компания, по време на криза, за да запазим и развиваме икономиката на България. Необходимо е устойчиво социално-икономическо развитие и финансова политика, най-вече предвидимост и устойчивост на данъчно-осигурителната система. Електронното управление и въвеждането на дигитални трудови книжки ще улесни работния процес в предприятията, а промени в трудовото законодателство ще регламентират дистанционната работа и защитят правата на трудещите се. Управление, базирано на факти и дългосрочни политики, е от ключово значение за подобряването на качеството на живот на хората. Именно зад тези идеи стоим от БСП.