Визитка
Проф. Петранка Троянова, д. м., е зам.-директор по научната и учебна дейност в ИСУЛ. Специалист по дерматология и онкология в София с над 30 години опит. Многократното ѝ участие в международни конгреси и специализации издига нивото на работата ѝ. Има публикувани 122 статии в научни списания, 49 от които международни, както и 4 монографии и учебници. Била е ръководител на 3 защитени дисертационни труда за присъждане на научна степен Доктор и води лекции и упражнения за студенти и специализанти. Има редица участия в научни журита. Втора е в листата на БСП за 24-и МИР.
Иглика Митева
Проф. Троянова, България държи едно от челните места по смъртност от Ковид. Изтъкват се различни причини, като най-основната е притеснението от ваксините. Основателни ли са страховете от ваксините и защо у нас те са толкова големи?
Информационната кампания в началото на пандемията от Ковид 19 през пролетта на 2020 г беше насочена към това да накара хората да останат у дома и да ги предпази от заразяване. Посланията, които достигаха до хората не съдържаха достатъчно данни за болестта, всяваха страх и бяха доста негативни. Именно липсата на обективна информация и противоречивите мнения, изказвани от различни специалисти в медийното пространство, създаде благоприятна среда, в която се зародиха различни конспиративни теории и антиваксърски настроения. И до днес, не са достатъчни убедителните и точни обяснения за ползата от ваксините и тяхната важна роля за профилактиката на болестта. Има нужда от повече, по-подробна и еднопосочна информация за необходимостта от ваксиниране.
Страховете от ваксините показват, че хората нямат достатъчно доверие в системата на здравеопазването, не вярват на официалните съобщения и търсят спасение в нетрадиционните средства за предпазване и лечение. Това е лош знак и говори, че през последните години, хората загубиха доверие в институциите.
Покрай пандемията стана ясно, че много от другите заболявания не се лекуват, което също води до висока смъртност. Болните ли се страхуват да търсят помощ, или здравната система не е в състояние да им осигури грижи, когато има такива извънредни ситуации?
Пандемията от Ковид 19 оказа силно влияние върху здравето и върху целия живот на хората. Последиците, за съжаление, са тежки. За да се ограничи разпространението на инфекцията и за да се избегне риска от заразяване бяха преустановени профилактичните прегледи, скрининговите изследвания, плановите операции и лечения. Това доведе до забавяне на диагностиката и терапията на редица болести, както и до влошаване на някои хронични заболявания, например рака. В онкологията се очаква късните диагнози да доведат до нарастване на онкологичната смъртност. От друга страна, хората се страхуват да ходят на лекар, за да не се заразят при контакта с други пациенти в лечебните заведения. За щастие, вече има възможност хората да се предпазят чрез ваксините, което ще ни помогне да се върнем към нормалния начин на живот.
Ние сме първи в ЕС и по отношение на доплащане на здравни услуги. Държавата ли отделя малко пари за здравеопазване, или има някаква друга причина да сме на челно място и в тази непрестижна класация?
Към настоящия момент болниците имат право да получават доплащане за услуги, във връзка с подобрени битови условия, допълнително обслужване, по време на престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни или общи грижи и избор на лекар или екип от медицински специалисти. Всяко лечебно заведение само решава какви услуги може да предостави. Те нямат право да изискват доплащане за медицинските дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и лечението на конкретния пациент се заплаща от НЗОК по реда на клиничните пътеки.
Понякога цената на клиничната пътека не може да покрие напълно разходите и реално да заплати труда на медицинския екип. Финансирането е едно и също, независимо дали операцията е преминала леко или са настъпили усложнения, изискващи допълнителни усилия, дори реоперация. Поради това болниците, предимно частните, въвеждат най-различни доплащания в рамките на разрешеното, като някои от тях са доста странни и екзотични. Има доплащане за ангажиране на час в операционна зала, чаршафи, пералня, почистване, избор на храна и други.
Лечебното заведение само определя цените на прегледите и манипулациите, които не се покриват от бюджета на НЗОК. Консултациите в болниците се движат в широки рамки и могат да достигнат дори 500 лв. в някои клиники.
На принципа „Пазарът определя всичко” болниците въвеждат доплащания за допълнителни битови услуги и така прикриват доплащането за медицински дейности.
Каква здравна реформа е необходима, за да стане здравеопазването достъпно за всички?
В Eвропа същeствуват различни системи на здравеопазване, но основните са три: системата „Бисмарк“, която е основана на задължително здравно осигуряване, контролирано от държавата, система „Бевъридж“, представляваща микс от частен пазар и публични услуги и система „Семашко“, при която здравните заведения са държавна собственост. Въпреки различията по отношение на организацията и финансирането, всеки модел има предимства и недостатъци. Ние някога имахме държавно здравеопазване, а сега – здравноосигурителна система, но през последните години се натрупват много проблеми, които стават все по-тежки. Според някои по-либерално настроени лекари и политици, пазарът трябва да регулира системата на здравеопазването. Ние като социалисти, не сме съгласни с това твърдение. Ние смятаме, а и опитът го доказва, че държавата трябва да изпълнява основната регулаторна роля, чрез която да се осигури за всички граждани равнопоставен достъп до промоция на здравето и превенция на заболяванията, да се гарантира, че при нужда всеки ще получи качествени здравни услуги, адекватна диагностика и лечение. Здравеопазването, което ние желаем да постигнем, трябва да бъде достъпно, солидарно, създаващо доверие у хората. Пациентите трябва да са сигурни и спокойни, че при нужда ще получат навременното и правилно лечение, защото в страданието и болестта всички сме равни