Президентската надпревара за „Дондуков“ 2, която съвпада с парламентарната, тръгна под знамето на лицемерието. Това не е добър знак, че политическите сили у нас са си взели урок от провалите на последните два парламента, които така и не можаха да излъчат кабинет на промяната. Ако кампанията продължи в този тон, и следващият парламент няма да е много по-надежден от предишните два.
Кой е по-фалшив
Фалшиво е поведението на десните към Румен Радев. Те твърдят, че искат промяна на съдебната система и издигнаха шефът на ВКС Лозан Панов за свой кандидат, като най-подходящ да защитава такива идеи. Но избраха за своя стратегия не да нападат проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ – партията, срещу чийто модел се борят, а да атакуват Румен Радев, който се обяви срещу този модел. Според Панов обаче Радев е фалшив герой, защото вдигнал юмрук с репликата „Мутри, вън!“ от личен интерес, а не воден от обществени подбуди. Панов не спря дотук с обвиненията си и за има няма няколко дни заяви, че не вярва в конституционния катарзис на президента, който „обяздил антимафиотския фронт от личен интерес“. И всичко това го казва същият Панов, за когото през 2015 г. всички десни медии написаха, че е кандидат на задкулисието. „Панов е предложен от председателя на станалия символ на зависимо правораздаване Върховен административен съд Георги Колев (близък както до ГЕРБ, така и до ДПС), Димитър Узунов (през него до членовете на съвета достигат съобщенията на Бойко Борисов), Галя Георгиева (изключително лоялна към главния прокурор Сотир Цацаров) и Милка И това и Светла Петкова, които са верни сподвижници на мнозинството в съвета“, разясни ситуацията на читателите си в. “Капитал“. А Христо Иванов, правосъден министър в кабинета на Борисов, коментира, че се съмнява в почтеността на този избор. След като бе избран за шеф на ВКС, „лошият“ Панов произнесе реч „Не на страха“ в стилистиката на покойния Кристиян Таков, с която показа, че е изживял катарзис и смята реформата за необходима. Така десните го припознаха за свой. Излиза, че в приказния десен свят Панов има право да изживява катарзис за няколко месеца и с една реч от фигура на задкулисието да се превърне в десен герой. А Радев, който преди да стане президент, беше натовски генерал, няма право на позиции за реформи в съдебната система, защото е кандидат на БСП, а десните това не могат да преглътнат, защото го подозират в симпатия към Русия.
Разнопосочни сигнали вляво
Лицемерно е и отношението на част от „Позитано“ 20 към Радев. Журналистът от БСТВ Стоил Рошкев в ефир призова социалистите да гласуват за БСП, но не и за Радев. Смелото мнение на водещия в партийната телевизия едва ли може да се приеме като плод на някаква имагинерна свобода на словото, а по-скоро е резултат от сигналите, които „Позитано“20 напоследък излъчва. Последният скандал между централата и „Дондуков“ 2 е свързан с областния управител на София, който скрил от социалистите, че има изпълнителен лист към БСП за 200 хил. лв. неплатени наеми и уволнил техен кадър. Част от ръководството на БСП много се разсърди на Радев, защото областният управител е в неговия служебен кабинет и поиска съответните действия. Преди това се разсърдиха на Радев за подкрепата за политическия проект на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“. Според политолога Димитър Ганев това негативно отношение на ръководството вече е видимо, макар редовите социалисти да харесват Радев. Никой не може да каже дали студенината към Радев от върха няма да се пренесе надолу.
Очевидно е, че социологическите твърдения отпреди няколко месеца, че Радев е безспорен победител, звучат в тази ситуация леко нереалистично. Но по-важното е разнопосочните сигнали, които БСП излъчва, да не се отразят на резултата ѝ като политическа сила. Защото целта на всяка партия, която иска да участва във властта, е да се привлича гласове, а не да се разчита само на твърдото ядро.