– Г-н Балабанов, от май ръководите Центъра за развитие на човешките ресурси. Какви са вашите цели и приоритети?
– Имаме няколко цели. Искаме да разпространим максимално информацията за програмите и възможностите за кандидатстване, така че да въвлечем нови участници. Втората ни цел е да провеждаме селекцията по начин, по който най-добрите проекти да бъдат финансирани. Искаме и да подобрим вътрешната си организация по такъв начин, че да осигуряваме на всички участници най-добрата консултация, експертиза и мониторинг по време на целия процес на изпълняване на проектите, така че да ги завършват успешно. Добрите резултати и практики ще бъдат анализирани и внедрени в образователната система и спорта.
– Какви са стъпките за изпълнението на трите цели?
– Започваме информационна кампания в цялата страна, която ще бъде организирана по съответните лъчове през август, септември и октомври преди следващия срок за кандидатстване в сектор „Младеж“ и „Европейския корпус за солидарност“. За да привлечем повече кандидати, освен информация и консултация най-важното е да има доверие. За да го разширим, направихме промени в начина, по който се реализира селекцията на проектите в центъра. За първи път използваме основно софтуерите на ЕК за случайно разпределение на външните оценители на проектите. Това се случва публично в широк състав от служителите на центъра, представители на МОН и медиите. Има и онлайн излъчване на жребия, за да видят всички, че всичко се случва на случаен принцип, и да отпаднат притесненията, че има проблеми в селекцията на центъра. Досега това се случваше само в присъствието на трима човека от една и съща дирекция в една стая в центъра, което поражда някои въпроси. Системата е нова и се подобрява в движение. Дори при проблемите с част от функционалностите й жребият се изпълни публично на случаен принцип.
Подобряваме и взаимодействието с организациите, които кандидатстват, за да постигнем тези цели. Подсилихме и капацитета на ЦРЧР с нови попълнения, стремим се да увеличим професионализма. Преразпределихме задачите, така че да е равномерно натоварването на експертите и всеки да е на позицията, от която разбира най-много и ще бъде най-полезен. Стремим се чрез обучения на персонала и оценителите да постигнем високо качество, с което да подпомогнем максимално организациите.
– Смятате ли, че публичният жребий ще сложи край на критиките за злоупотреби?
– Критики винаги може да има, но гарантираме, че оценителите се преразпределят на случаен принцип и двата случая. Имаме положителна оценка от организации, партньори и министерство, че нещата се случват по този начин. Сигурен съм, че това ще има ефект. Опитваме се да разделим критиките и да извлечем необходимата информация от обективните и да предприемем съответните коригиращи действия. Даваме си сметка, че понякога има и злонамерени критики, от които се опитваме да се разграничим. Когато има доверие в центъра и нашата работа, това ще доведе до повече кандидатстващи организации и повече българи, които ще се възползват от плюсовете на „Еразъм“.
– От кого идват злонамерените критики?
– Центърът разпределя средства и проекти и понякога има организации, които не са удовлетворени от класирането. В такива случаи те прибягват до анонимни или други сигнали, с които опитват да влияят в една или друга посока. Обикновено това са организации, чиито проекти не са били организирани.
– Кои бяха първите проблеми, с които се заехте?
Част от тях касаеха един нов процес на акредитациите. Те са нов момент в програмата. Акредитацията дава възможност на организацията или институцията да кандидатства веднъж с проект и ако той е оценен с високо качество, получава улеснено кандидатстване при следващите процедури. Няма да се налага да подава нови проекти за целия период 2027-а, а като само дава брой мобилности и необходим бюджет. Една от критиките, донякъде справедлива, че въвеждането им не е било достатъчно популяризирано сред организациите. Поради това не всички са разбрали и кандидатствали. Тя бяха обявени на сайта, но не е имало мащабна кампания.
С новите информационни кампании ще акцентираме на новите моменти в програмата, включително и на тях.
Преди една -две години е имало ситуации, които са разкрити благодарение на колеги от центъра. Те са свързани с конфликти на интереси, свързани лица, по които са взети мерки. Някои от тях не са били навременни в последствие това е коригирано. И заради тези проблеми са и промените, които правим в начина на провеждане на селекцията, подбора на оценителите.
– Как ще подобрите комуникацията си със спортното министерство?
– С тях сме в координация. Те са включени в откриващото събитие, комуникираме с тях. Престои и те да се включат с още служители, които да участват в екипа по „Еразъм“ и „Корпуса на солидарност“, тъй като броят им се увеличава с промени в устройствения ни правилник. ЕК също ни е дала препоръки да направим план за увеличаване на числеността на центъра с оглед на увеличеното финансиране, което ни възлагат. В това отношение работим в координация с МОН, ММС и ЕК.
– Какви други препоръки е дала ЕК?
– Основните са към увеличаване на капацитета на центъра и броя на служителите, увеличаване на съфинансирането от страна на българската държава, тъй като европейското се увеличава. До момента средствата за оперативната дейност на центъра са около 20%.
– Какво се случи през изминалия 7-годишен програмен период?
– Финансирани са около 3100 проекта по различните сектори за над 232 млн. евро. Над 80% от тях са разпределени по мобилностите, партньорствата също са с голям дял. Най-малък имаха проектите по ключови дейности 3 – за реформиране на политиките, но там и бюджетите са най-малки. Това бяха национални проекти без международно участие. Тази дейност вече е централизирана и по нея се кандидатства директно в Брюксел. За 7-годишен период усвоените средства нараснаха двойно. Първата година от първия период на програмата стартирахме с около 23 млн. евро, а последната бяха близо 50 млн. евро.
– С какви проблеми се обръщат най-често към центъра организациите?
– Те са свързани най-вече с пандемията и при голяма част от проектите тече предоговаряне на параметрите. Коронавирусът повлия на присъствените мероприятия по проектите, затова ЕК ни е разрешила удължаване на сроковете им. Ежедневно постъпват при нас молби за това и на голяма част от проектите сроковете са удължени с до една година. При други дейностите са трансформирани дигитално вместо присъствено. Някои организации имат проблеми с отказ на партньори заради пандемията и се заменят с нови. Има много малък брой отказани проекти. Те са на организации, които са преценили, че не искат да поемат допълнителни рискове.
– Какви нови възможности дава новият програмен период и по-голямото финансиране?
– През новия програмен период има нови приоритети на програмата. Част от тях са свързани с това, което преживяхме покрай пандемията. Акцентира се и върху включването на хората с по-малки възможности. Такива, които са ограничени икономически или социално поради произхода си, здравословно. Ние трябва да положим усилие да достигнем до тези групи и да ги привлечем да участват. Ще отидем на място при тях в по-малките населени места. В момента разработваме стратегически план за 7-годишния период, в който ще опишем всичко – как достигаме до тях, ще има съответните цели и индикатори. Друг акцент са „Зеленият Еразъм“ – екологичното измерение, и включването му в по-голям брой проекти, опазването на околната среда, както и „Синият Еразъм“. На трето място акцент се поставя в дигитализацията. Наложи се значително да подобрим умения си всички по време на пандемията. Тя подготвя младите хора за професиите на бъдещето, които все повече ще изискват от тях дигитални и други умения, които се трупат по силата на неформалното образование и самостоятелното учене. Тези три нови приоритета трябва да бъдат комуникирани.
– Очаквате ли спад на кандидати поради пандемията?
– Не. Още сме в първия срок, но не се наблюдава спад. Тепърва ще се прави анализ. Комисията ни е дала възможност първата година на програмата да сме много гъвкави по отношение на отделните сектори. Можем да разместваме финансиране между тях с цел да се усвояват максимално средствата. С малки изключения нямаме такива проблеми с това, но всички са наясно, че пандемията влияе. Затова ни е дадена максимална гъвкавост да разпределяме и преразпределяме за целите и резултатите на работната ни програма.
Визитка:
-Михаил Балабанов е изпълнителен директор на Центъра за развитие на човешките ресурси
-В предишни периоди е работил там като експерт, директор на дирекция и главен секретар
-Бивш заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта
-Заемал е поста на изпълнителен директор на Национален център за европейски младежки програми и инициативи
-Бил е съветник на министър на младежта и спорта, както и на вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройството