Навън беше такава горещина, че даже птиците бяха напуснали горещите листи на дърветата и се бяха изпокрили вдън земя. Aз трябваше да изляза в този жесток ден да потърся плоча за надгробен паметник на съпруга ми, който почина в още по-горещ ден, 29ти юни.
Не за да ви натъжа пиша този разказ, а защото такива неща не са се случвали даже и по Чудомирово или Алеково, а може би и по Нероново време. Вървя уверено и смело с надеждата, че Бог ще бъде милостив към мен и че колкото повече се приближавам към гробищата, толкова по-бързо ще реши проблема ми. Но за съжаление май нещастната и велика София беше против решенията на Господ за мен и не беше толкова предразположена към надеждите ми. По пътищата имаше толкова задръствания от коли и толкова много пешеходци, на които изведнъж им хрумваше, че точно сега трябва да ми пресекат пътя. „Боже кажи ми мили Боже, всички ли са се запътили към моето място?“ Накъде сте тръгнали бе, хора?! Там все още не е за вас! И за мен не е!
Продължиих си пътя по сегашно българско предизборно време 11 часа с надеждата, че всичко ще мине леко и бързо. „Абе. откъде – накъде!“ Кой днес в цялата тази бъркотия в страната ни вярва, че към гробища може да се върви дори и с прост умисъл и надежда. Да ме прости Господ, че на днешния предизборен ден съм тръгнала да търся надгробен камък за мъжа ми. Ама дано с Господ имаме една вяра! Тогава съм сигурна че ще потръгне всичко!
Стигам до дюкянчетата пред главния вход. А те, каменарите от любезни по-любезни.
– Кажете госпожо! – обръща се към мен първият.
– Как се казвате? – попитах го със същия учтив тон.
– Пальо. Вие, гроб ли търсите или плоча?
– Не! Интересува ме колко струва една надгробна плоча.
– Абе, тя за струване бая струва, ама ако си от нашата партия, може сега да не я плащаш.
– Как, даваш ми я без пари?
– Сега за сега, без пари. Сметката се прави след изборите.
– Как така след изборите? На мен ми трябва днес.
– Е, за днес никой не може да ти я направи. Днес и в събота си почиваме.
– Ама днес е петък, работен ден е.
– За вас бабче, може да е работен, ама за нас е избирателен.
– Не мога да разбера какво значи избирателен!
– Е тука, както ни гледаш, ние всичките каменари сме гербаджии. Днеска само набираме поръчки. Няма кой да ти вземе поръчката.
– Значи вие сте от партията на герберите?
– Най-после разбра! Най-силната партия. И понеже всеки камък е душа и ти сега отиваш в неделя гласуваш, носиш билетчето за кого си гласувала и получаваш. А тогава сумата може да е много по-малка!Пальо, вие сте гербаджия, но аз смятам да отида при следващия.
– Абе бабче, нали ще го пребия, ако ти каже нещо друго!
– Това е безобразие! Това не може да бъде! Вие всички сте мръднали, явно това е от жегата.
– Мръднали – немръднали, безобразие – небезобразие, това е животът! Всички трябва да ядем!
Ето тука виж, какви списъци имаме. Тези тука си поръчват за бъдеще гробове паметници и плочи. Хората мислят за бъдещето си. А тези на този списък, мислят за сегашното, ама носят бележките. А тези тука не знаят, затова са само с цифри, без имена, но ще ги почакаме и те ще кацнат. Та това е! Помисли си бабче! Aко знаеш само какво гробче ще ти направим и попът ще попее. Aсег пък какъв паметник ще разцъфти отгоре.
Боже, Боже, каква обредност, каква морбидност се шири между хората! Това не може да бъде! Докъде стигнахме?! И подземните, и земните да бъдат партийци!
Това е все едно да продаваш вода в пустинята!
Госпожа бабчето