Първата част на интервюто можете да прочетете тук
- Господин Мутафчиев, нека да се фокусираме върху датата 11 юли – предстоят избори, после опити за съставяне на правителство. Какво може да бъде най-малкото общо кратно или основата, на която да бъде съставен един кабинет – независимо от леви, десни, партията на Слави, която сама не може да се определи каква е?
- Значи когато не можеш да си определиш политическата ориентация казваш – ето аз съм народна партия – аз съм народа. И това ти дава някаква защита да не ти задават въпроса – вие каква политическа формация сте? Но хайде – ориентацията не е толкова важна – важно е какво се обещава на българските граждани. Всички партии с изключение на ГЕРБ и може би патриотите, които също бяха част от управлението обещават смяна на модела. Всеки един по свой начин вижда пороците и слабостите на този модел. Аз мисля, че точно това е общото – какво трябва да се промени и какви ангажименти да се поемат за смяната на този модел. Това трябва да е основната цел – да се знае какво трябва да се промени в законодателството, какво трябва да се промени ако трябва и в Конституцията. Дали е най-важното дали 1 или 2 лева ще получават на глас политическите партии или как ще променим законите така, че да се спре ефективно източването на българския бюджет? Трябва ли да създадем подходяща среда за развитие на икономиката и да привлечем чужди инвеститори? Трябва ли да създадем нова социална система, която да гарантира доходите на всички българи? Трябва ли да се промени съдебната система?
- Нека всички политически партии, които искат да променят системата да си набележат основните задачи и да се обединят около тях. Дори затова давам за пример служебното правителство – защото мисля, че то има капацитет за това. И затова от него трябва да са инициативите в тази посока – да даде възможност на следващото редовно правителство да промени модела въз основа на тези инициативи. Това правителство обаче трябва да има още една задача – в последните 30 години България няма ясно дефинирани национални цели. Правителството може да ги формулира и да ги представи за обсъждане. Но сега е моментът да се обсъдят основните национални цели заедно с целия широк спектър от политически сили.
- Какви трябва да са тези национални приоритети?
- Ами например по отношение на геополитиката и политиката на Балканите, по отношение на развитието на икономиката и индустрията, по отношение на енергийните проекти в България. Специално за последните в обществото ни има много различия, но ние трябва да намерим кое е общото и да кажем – да, това е интересът на България. По отношение на образованието – защото там изоставаме страшно много. На следващо място здравеопазването – в България всеки трябва да знае, че ще получи качествена грижа. Не може всяка година средствата за здравеопазване да се увеличават с по един милиард лева, а в болниците да продължава практиката близките да се грижат за настанените пациенти.
- Кой може да инициира едно такова обсъждане за определяне на националните цели? Може ли това в момента да бъде президентът Радев?
- Аз съм предлагал и БСП да бъде инициатор на подобна дискусия. БСП да представи своите идеи и да каже – покажете и своите виждания. Дори и само три партии, но от различни политически групи да седнат и да обсъдят националните цели – това ще бъде едно добро начало. Постигането на консенсус около няколко национални цели е напълно възможно. И тогава на едни следващи избори всеки един ще може да представи своите идеи за начините на постигане на тези цели. И тогава избирателите ще кажат – ето социалистите са прави или не – социалистите не са прави, десните предлагат по-добро решение. И да – президентът може да бъде тази фигура, но защо винаги трябва д чакаме да има някой арбитър. Политическата система позволява да се постигне подобно решение – ние имаме опита в началото на прехода, но за съжаление не стигнахме до решения. Това са 30 загубени години.
- Могат ли тези цели да бъдат определени и на референдум?
- Референдумът е инструмент, който се използва, когато има твърде сериозно противоречие, което не може да бъде изгладено при обсъжданията между политическите сили. Например при големите енергийни проекти може да се стигне до такова противоречие, което да доведе до референдум.
- Може ли да се твърди, че един от основните проблеми за съществуването на корупция в България е липсата на контрол? И можем ли да направим едно коалиционно правителство точно на базата на изграждането на такъв контрол – тоест участниците да се контролират едни други?
- Ами досегашната система бе изградена точно върху това – липсата на контрол. Виждате, че големият упрек е към прокуратурата. И почти цялата държавна администрация е включена в една обща система, която злоупотребява с държавни средства и ресурси. Ефективното управляване на държавата не е предмет на дейност на тази система. И тя води до задържане на доходите, до това България да е най-бедната страна в ЕС, изтегляне на голяма част от инвестициите, до построяване на скъпа инфраструктура с лошо качество. И хората знаят това, но ако прокуратурата и съдебната власт не могат да се справят, то значи трябва едно ново управление, което да събори тази политико-административна корупция от власт.
- Можем ли да говорим и за това, че медиите , които навремето по вашето управление бяха един сериозен коректив, сега се намират на едно незавидно място по свобода? Изчезна ли контрола на четвъртата власт?
- Основният проблем при медиите е, че станаха зависими от управляващите например с това, че се отпускаха немалко средства за реклама на оперативните програми. Това е проблем, с който съм сигурен, че и в Брюксел са запознати. Трябва да се намери начин тези програми да не се рекламират по такъв начин, понеже по този начин се дава лост за контрол и влияние върху редакционната политика на самите медии. Когато самите медии виждат как обществото нехае и съдебната система си затваря очите и в тях се появява един страх и си казват – защо само ние трябва да се борим с корупцията? Не е ли по-лесно да си една послушна медия и да си взимаш по 1-2 милиона от реклама на оперативни програми. Отделно има и контрол върху собствениците на медии, което също не е за подценяване. Така че тези фактори, събрани на едно място водят до положението, в което се намират медиите в момента. Ние на практика нямаме медийна среда, която да е нетърпима към порочните практики в държавата.