Не от вчера съм писал, че Борисов – чекмеджето води България към национална катастрофа и с такава ще завърши и гастролирането му на българската политическа сцена. Е, това вече е факт. Да, катастрофата е факт и жертвите от нея го уволниха.
Но проблемите, които той създаде за повече от едно десетилетие остават и тепърва трябва да се решават. А тези проблеми са на нивото на проблемите, които остави на България през 1989 година Тодор Живков. Който не си дава сметка за това, е далеч от реалноста. Първо, унищожена е парламентарната политическа система. Парламента беше пълен с кръгли нули, които удоволетворяваха капризите на един вманячен лъжец и крадец. Ами спомнете си че и през 1989 година имаше парламент и той беше със същата функция. Значи предстои на първо време да се възстанови мястото и ролята на парламента при вземането на решенията.
Министрите са кръгли калинки и са напълнили министерствата с послушни, но нищо не можещи калинки. Регулаторните институции съществуват формално, а реално са подчинени на капризите на един мантално обременен човек. Правоохранителната система е подчинена на една корумпирана малка група от хора. И за капак санитарната криза, разяде обществото и се срещна с една неефиктивна здравна система.
Страната е с много ниско ниво на авторитет сред партньорите и съюзниците ни, които освен това имат във фокусът си разрешаването на проблемите които е създала пред тях пандемията със нейните последствия. България е един гноясъл цирей. Но, в една общност от 450 милиона, последствията от тази воня най много засягат нашият малък народ. Той се усети и си каза думата но наследството е много по-жестоко от това което се вижда на повърхноста.
Петър Бояджиев, Фейсбук