От Мариела Митева
Сбогом, Клара! Поела си по пътя към звездите. Не можах да се сбогувам с теб. Не мога да повярвам, че следобедният ни разговор е бил последен. Ти бе прекрасен човек! И понеже душата е безсмъртна, все още си. Знаейки, че ти си един от най- талантливите журналисти на нашето време, изпитвам немалко притеснение. Ами, ако не харесaш писмото ми? Ако кажеш, че звучи сантиметално и блудкаво… ако прецениш, че нашето последно „сбогом“ трябва да бъде казано на изящен поетически език?
Защото ти вдигна словесната летва неверояно високо. Можем да минем прави под нея. И то с високо вдигнати ръце. Защото във времена, когато критериите за подбор не се свеждаха до атрактивна визия, родство със собственика или силните на деня, ти беше великолепен международен журналист.След промяната на 10 ноември не изневери на убежденията си, избра трудния път и, бидейки водач на листата на БСП в Хасковския избирателен район, се впусна в битка за умовете и сърцата на хората от този район всеотдайно и с цялата смелост, която имаше. Спечели безапелационно тяхното доверие и беше достоен техен представител. Малко след това стана говорител, член на ИБ на ВС на БСП и ръководител на Пресцентъра. Клара, през последните 30 години ти оставаш най- успешният шеф на Пресцентъра на БСП. Политиката е борба на екипи, но в тях личностите имат изключително голямо значение.Живеем във времена, в които медиите имат изключително голяма власт и няма как да не признаем, че ти имаш огромна заслуга БСП да бъде извадена от ъгъла, в който беше набутана през 90-91г. Ти правеше нещо повече от имидж на партията, придаде образ и стил .Беше изключително дисциплинирана, неуморна и всеотдайна. Съвместно с другите фактори, много внимателно подбираше хората, които правеше популярни лица на БСП. Непрекъснато мереше рейтинги на участието, събираше впечатления и професионалното ти око беше като рентген. Имаше изключителен усет за хората и с твоя помощ бяха подбрани и изградени новите лица на БСП. Ти успя да покажеш на българските граждани тяхната етика и професионализъм и така постепенно се създаде екип, чийто успехи остават ненадминати. След 1994г. БСП никога не спечели абсолютно мнозинство. А тогава българските граждани бяха далеч по-взискателни, политиците се отнасяха към тях с по-голямо уважение и поради това важна част от предизборната кампания бяха предизборните диспути. Клара, ти знаеше, че представянето в диспутите качваше и сваляше проценти и подборът на участниците беше изключително внимателен и прецизен. Тези диспути показваха не само какви са намеренията на съответната политическа сила, но и кой ще бъде бъдещият министър. Пресцентърът работеше денонощно , за да снабди кандидатите с позициите на опонента , споделяни до този момент, с политическите платформи на основните конкуренти и с всичко, което можеше да бъде полезно за успешното ни представяне. Успяваше да организираш договорките с телевизиите за времето и регламента на диспутите, участниците в тях и всички подробности около тяхното провеждане. По време на кампанията за местните избори ти беше неуморна в лансирането на кандидатите за кметове и общински съветници. Неслучайно с огромно удоволствие показа червената карта на България след местните избори 1995г.Спечелването на местните избори тогава беше не само отговорност, но и повод за гордост. Ръмженето на журналистите, които симпатизираха на победените не можеше да промени резултата.
Ти бе председател на Парламентарната комисия за радио и телевизия и по един блестящ начин успя да прокараш вижданията на БСП за тяхното развитие в полза на обществото. Беше моторът на законите за радиото и телевизията, приемаше и изслушваше жалбите на работещите там журналисти и дипломатично успяваше да се намесиш така, че конфликтите да не ескалират и да намерят своето бързо решение.
Въпреки огромните ти ангажименти успяваше да бъдеш в Хасково всяка седмица и да приемаш, изслушваш, съдействаш и утешиш хората от района. Днес мнозина помнят, че в нощта на 10 януари пяхме възрожденски песни. Някои и досега ни упрекват. Може би защото не искат да признаят, че очакваха след щурма на парламента да ни поставят на колене; не само нас, Парламента да поставят на колене. Пеенето на възрожденски песни показваше, че сме наясно с нечистите им помисли, че никой не може да ни налага своето мнение, че ценим свободата си и няма да се поддадем на уличния натиск. На площада може да е имало 20 хиляди, но зад нас стояха гласовете на 2 милиона избиратели. Тогава още не знаехме, че „мачът е продаден“. В дните след 10 януари ти отново не се уплаши, не напусна сградата на ул. Позитано 20. Помня, как една вечер писахме декларация срещу погрома върху народното събрание. Единствените хора в сградата на ВС на БСП бяхме ти, заедно с момичетата от Пресцентъра, Марияна Христова, Лалю Райков и моя милост. Всички други се бяха изнесли, а отвън хвърляха камъни по сградата, защото виждаха прозорците да светят. Ти стоеше заедно с нас и защитаваше позициите си и партията си. За съжаление и ти стана жертва на братоубийствената война в БСП. Наложи се да започнеш живота си отначало. Никога не хленчеше и не се оплакваше. Даде урок по достойнство на мнозина. Храбро извървя пътя от сергията на пазара в гр. Дупница до телевизията, застана пред микрофона и отново спечели любовта на зрителите. Беше невероятен професионалист. Мисля, че си родена за журналистика. В рубриката ти в TV On air, се водеха едни от най-обективните и задълбочени дискусии в родните ни медии. Предаванията в радио К2 бяха и – все още са – еталон за публицистика.
Внимателната подготовка преди всяко излизане в ефир, поведението ти, гласът ти, начинът по който се обличаш, излъчването ти, те превръщаха в нещо повече от пример за подражание. Ти бе неподражаем еталон! Със своята проницателност и способност да обобщаваш, ти зададе високи професионални стандарти, които малцина успяват да стигнат. Договорът ти с високо реномирана телевизия като ТV Bloomberg бе косвено признание за тях. Имаше толкова много планове за бъдещето…Ще ни липсваш, Клара.Много! Ще те помним докато сме живи!
Мариела Митева
Народен представител във Великото народно събрание, 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание
Първи председател на НС на Българска социалистическа младеж 1994-1998 година, Дългогодишен член на Висшия съвет на БСП и член на Изпълнителното му бюро, Секретар на ПГ на Демократичната левица