Време за популизъм, ясно позициониране на политическите субекти, “политиканстване”, още от същото, опит за диалог с избирателя или нещо различно? –
Анализ на Нина Николова
Времето до 4 април е ограничено, вероятно това ще бъде препъни камък за част от новите политически субекти. То не е достатъчно и за “старите ” тръгнали с идеята да променят начина по който ги приема избирателя. Без да стигам до крайност мога да посоча, че политическите субекти регистрирани за изборите няма да имат достатъчен времеви хоризонт да разгърнат и представят широко своите идеи за управление на държавата, това може да тласне политическите роли в няколко основни посоки: популисти, псевдо леви, съответно десни, с минимум концентарация върху дебат водещ до определяне на базови приеритети в развитието на държавата през следващите поне 10 години.
Ще се сблъскат ли двете реалности и бъдеще, тези на управляващите и тези на опозицията, кое от тях ще припознае избирателя, дали пък традиционно негласуващите отново няма да решат, че това не е тяхната реалност и това не е тяхното бъдеще?
Успоредно с това ще бъде интересно да се анализира кой говори, какво ни казва, дали ще има време да осмисли нашия отговор или липсата на такъв.
Ще се плъзнат ли партиите по плоскостта, в своите платформи / там където ги има/ да опит да интегрират в максимална степен лозунгите от последните протести, за да постигнат предизборните си цели и да увеличат електоралната си подкрепа.
Ще бъдат ли достатъчни само говорителите от протеста и лицата от телевизионния екран за да получат равномерно разпределена на база територия електорална подкрепа новите играчи на политическата сцена? Какво ни показват предизборните коалиции? Кои са участниците в тях , как се самоопределят, ще наблюдаваме ли формации в които ще участават партии и движения, позиционирани според собственото им самоопределяне от двете страни на центъра?Дали избирателя ще разпознае границата ляво – център – дясно ? Как ще повлияят върху целите на партиите до 4 април /директно или индиректно / техните идеологическите позиции?
Необходимо ли е изобщо да се говори за идеология или всеобховатността е погълнала политическото ни пространство?
Най-вероятно вече някои си мисли, мен това защо да ме интересува?
Важността на един такъв анализ се състои в това, след анализа на цялостната камапния и участниците в нея, да се пристъпи към анализ на влиянието и възможностите политическите партии да формулират политически послания, решения и политики, които да водят гражданите към конкретни позиции. Да се опитаме да отговорим на въпроса до каква степен партиите в България са способни да упражняват тази основна за тях функция и в каква степен оттеглянето им от нея е в резултат от вътрешната партийна криза или е израз на кризата на партийната система. … Предстои да видим