Петър Мутафчиев, потомък на Кузман Шапкарев и член на Националния съвет на БСП, в интервю за Агенция “Фокус” за запалването на българско знаме в Македония и за българо-македонските отношения.
Фокус: Г-н Мутафчиев, преди седмица станахме свидетели на запалване на българското знаме в Северна Македония. Как определяте този акт?
Петър Мутафчиев:Това беше враждебен акт към България. Той имаше две цели: да повлияе зле на българо-македонските отношения и вътре в Македония да покаже, че определени политически сили са по-големи защитници на македонските интереси от самото правителство. Ясно е на извършителите на този вандалски акт, че българската страна ще реагира. Това беше правилно направено от Министерство на външните работи и от посланика.
Фокус: Успя ли тази цел?
Петър Мутафчиев: Подобни акции успяват най-малкото за това, че България е длъжна да реагира. Мисля, че във вътрешен, имат определен ефект.
Фокус: В този смисъл задълбочава ли се езикът на омразата в югозападната ни съседка?
Петър Мутафчиев: Очевидно е, че с подобни действия, се опитват да засилят езика на омразата към България и да са все повече антибългарските действия. Вижте позициите на ВМРО- ДПМНЕ. Точно, когато България казва, че Македония не може да има претенции за малцинства, Християн Мицковски няколко дни след това започва да говори, че у нас има такива малцинства и че трябва да помислим върху този въпрос. Какво е това, освен целево насочване на враждебни действия срещу България и опити да се попречи на каквито и да е преговори за европейската интеграция на Македония.
Фокус: Как се отразява езикът на омразата на българите в така наречената Северна Македония?
Петър Мутафчиев: Разбира се, че няма да се отрази добре. Всяко едно напрежение, което съществува между две държави, безспорно създава и напрежение в комуникацията на българите с македонските им партньори и държава. Никой няма интерес от задълбочаване на конфликтите. Нека се намерят пътищата, по които тези конфликти да се решат. Нека македонската страна ясно и категорично да каже какво точно разбира под “идентитет” и идентичност, за да знаем на кое държи толкова много. Знаете, че България призна много неща. Най-вече по отношение на това, че е създадена македонска нация, език, че имат самостоятелна държава. Ясно сме казали, че в никакъв случай не можем да се съгласим за прекрояване на историята. Създадената комисия не е с цел да дели историята на българска и македонска. Целта й е да обобщи и да каже за общата история, която имаме като народ тогава, който е водил своите революционни борби, Възраждане и т.н. Едно и също е Възраждането на българите и на сегашните македонци.
Фокус: Вие сте потомък на Кузман Шапкарев. Защо е важно България да се противопостави на промяната на идентичността на нашите раволюционери със задна дата?
Петър Мутафчиев: Това е едно усещане на всички нас. Никой няма да е съгласен да се прави някакъв възродителен процес на историята. Не забравяйте, че самостоятелната българска църква през 1870 г. е постигната с усилията на българите в Македония, Тракия и Мизия. Това е било общо дело. Да не забравяме за гласуването за македонските епархии – коя, къде да бъде. Дали към патриаршията или Българската екзархия. Тогава с вота си голяма част от епархиите преминават към Българската екзархия. Нека не забравяме, че Пловдивският и Старозагорският митрополит са митрополити, които са раждани на територията на Македония. Те са от Прилеп, от Битоля. Още нещо – чрез Екзархията са се изграждали български училища в Македония. Това го знаят нашите роднини и близки в Македония. Ние не отричаме правото те да се наричат македонци. Нека се наричат така, ние сме българи. Нека си говорят македонски език, това е изцяло тяхно право. Нека работят за добруването на македонската държава, но да не се опитваме да прекрояваме миналото. От това никой няма интерес. Нека гледаме напред в бъдещето, миналото е ясно. Никъде не са откривани други училища освен българските. Три български гимназии след 1870 г. са отворени в Македония. Тук не може да има никакви спорове. Разбира се, всеки един човек може да се присъедини към една или друга нация, но нациите се изграждат по-късно. Трябват определени критерии за формирането на една нация, независимо, че това са доста спорни въпроси. Трябва да имаш език, държава, икономика, определена култура, за да можеш да изградиш нацията. Има още нещо, което в момента явно възниква като проблем между България и Македония. Македония изгради македонската нация само на един от етносите, което винаги ще бъде проблем на самата държава. Вие знаете, че в Америка отиват българи, те са с българска идентичност, но са част от американската нация. Спазват американските закони и се чувстват част от Америка, когато получат американско гражданство.
Фокус: Как си обяснявате тезата на премиера Зоран Заев разговорите с България да продължат след изборите у нас?
Петър Мутафчиев: Може би има някакви опасения. Не знам защо ги има. Видите ли предстоящите избори ще втвърдят политиката на България. Не мисля, че има такава опасност, изхождайки от обединената позиция на всички политически формации в досегашния парламент и извънпарламентарните политически сили по въпроса за взаимоотношенията между България и Македония и по-нататъшното им развитие с ясни позиции какви са настояванията ни. Тук политическите формации са обединени около това. Големият проблем е, че без да обмислим добре, подписахме един политически акт на база така наречения договор, в който имаше много празноти. Те доведоха до конфликта, който възникна впоследствие и с Комисията по историческите въпроси, където от двете страни участват историци с влияние в държавите си. Явно по-ясно трябваше да бъдат определени взаимодействията, към които ние сме приели да се придържаме като две отделни държави, за да не се стига до конфликта, който се струполи на главите на македонците. Разбира се и на българите.
Фокус: Оптимист ли сте за работата на българо-македонската комисия по историческите въпроси?
Петър Мутафчиев: Ще бъда оптимист, когато политиците си свършат работата. Не можеш да подпишеш един договор, който има немалко недостатъци, който не дава яснота на по-нататъшната работа, а създава проблеми, а в същото време да кажем: “Нека историците да го решат”. Мисля, че въпросът е повече политически, на волята на правителствата, на политическите формати, за да не се стига до подобни конфликти, да се оформят ясните тези. Мисля, че може да се стигне до подобно съгласие. Нямаме друг изход. Трябва да живеем заедно, защото в края на краищата сме на Балканския полуостров, корените ни са едни и същи. Там имам роднини, аз съм българин, те са македонци, но в нас тече една и съща кръв. Не можем да се мразим, не бива и да се мразим. Напротив, само ако взаимно се уважаваме и обичаме, можем да постигнем добри резултати както за България, така и за Македония. Нека търсим общото, а не това, което ни разделя. Комисията не трябва да дели историята на това кой е македонец, кой е българин. Става въпрос за единна история. Тогава е ставало дума за една народност и включително за един етнос. Сега нещата са други. Нека бъдат такива. Ако трябва да се уточнява от кога са започнали процесите, има какво да се говори, какво на историческа база да се стъпи, за да се види до каква степен са били позициите на ВМРО, на левите политически формациии и т.н.
Фокус: Група историци от България смятат, че е необходима друга група от историци освен тези в комисията, тъй като определят тяхното отношение към темата като твърде меко. Нужно ли е други историци да защитават българската позиция и да защитават останалите страни в истината и правотата на България?
Петър Мутафчиев: Не мога да определя като меко поведението от страна на участниците от българска страна в комисията. Стремежът е да се защити максимално българският интерес. Може би тази група историци имат повече сведения. Важно е да намерим общия път нашата позиция да бъде ясна и пред европейските ни партньори, и пред Македония, за да разберат ясно за какво става дума. Македонците са длъжни ясно да кажат кое точно не приемат, кое пречи на тяхната идентичност. На мен не ми става ясно какво означава, че ще бранят своята идентичност. Ние сме им признали държава, признали сме им езика с договора, който подписахме. За какво говорим? За каква друга идентичност става въпрос? Да кажем, че тази нация е била създадена много преди това и че тези, които са се родили така, независимо, че са казвали, че са българи и са строили български училища, са македонци. Съответно всички, които живеят в България на географската територия са македонци и трябва да имат други права и т.н.? По този път сме вървели, не бива да повтаряме едни и същи грешки. Само глупостта може да ни доведе да повторим тези грешки. Нека гледаме в бъдещето и да уважаваме историята. Македонските деятели са дали много на Възраждането на България.
Искам да ви дам един пример. Когато България пада под Византийско робство след Самуил, знаете ли колко теми на територията на България се правят тогава? Едната тема се казва България и обхваща частите на сегашна Македония и частите в посока на Ниш. Цялата северна част, където са Преслав и Плиска, е темата Подунавие. Точно тази Македония е била тема България. Казвам го не за друго, а за да разберем, че вървейки по историческите източници, можем да търсим още повече конфликти.
Деница КИТАНОВА