Настояще:
Днес туризмът е сред най-бързо развиващите се по темп и динамика индустрии. Това се отнася в пълна сила за Източна Европа и в частност за Балканите, където се раждат все повече и по-силни конкуренти на България. Нови дестинации са Албания и Косово. На този фон, за съжаление, страната изостава от динамиката на развитие на туристическата индустрия в световен и европейски мащаб. Три са основните предизвикателства, които спъват нейното развитие. С нарастващи темпове туризмът се нуждае от квалифицирана работна ръка. Необходимо е броят на пряко ангажираните в туризма да нараства с поне 5% всяка година, за да може той да отговори на очакванията на пазара. Липсата на достатъчна професионална подготовка, културно-исторически и езикови знания на персонала задълбочават слабостите в сектора и понижават качеството на услугите. От друга страна, преките инвестиции в туризма у нас значително отстъпват по темп и ръст не само на тези в съседните страни, наши директни конкуренти, но и в сравнение със средния ръст на инвестициите в световен мащаб. Това ни прави послабо конкурентни. Липсата на централна и недалновидна местна политики по отношение на туризма създадоха и задълбочават несъответствието между бързо нарастващата туристическата инфраструктура (численост на хотели и съоръжения) и прилежащата инженерна инфраструктура (вътрешна транспортна мрежа, липса на 55 паркинги, проблеми с ВиК и с енергопреносната мрежа). Да не говорим, че и съществуващата техническа инфраструктура не е добре поддържана, най-вече в курортните комплекси. Тези проблеми влияят негативно и върху околната среда, като например замърсяването на крайбрежната ивица и влошаването на качеството на морската вода. Независимо от моментното си конкурентно предимство, поради въздържание от инвестиции, зимният туризъм страда от недостиг на капацитет на скисъоръжения ‒ изградените лифтове и ски-влекове са изключително малко и не могат да поемат туристическия поток. Накрая, лошата и неразвита логистика, свързана с археологическите обекти и с природните забележителности, възпрепятства културноисторическия и екотуризма.
Потенциалът на България за екстензивно развитие на морския туризъм (при почти пълното застрояване на морските курорти), както и моделът „all inclusive“ е изчерпан. Преките негативни последици от това обстоятелство са отдръпване на голямата част от платежоспособни семейни клиенти от средната класа на Западна Европа и засилване имиджа на страната като център само на алкохолния и парти-туризъм.
Политиките, които предлагаме в Визия за България:
За да се увеличи значително потокът на привлечени преки инвестиции е необходимо сериозно преосмисляне и преструктуриране на предлаганите видове туризъм и на туристическите услуги в България, така че те да съответстват на световното търсене. Откриват се и се разширяват ниши, които са предпоставки за увеличение на дела на балнео-, спа- и уелнес-туризма, медицинския туризъм, планинския и зимен туризъм, културно-историческия туризъм и др., в сравнение с морския туризъм. Накрая, всички подсектори в туристическата индустрия страдат в различна степен от неопределените държавно третиране и политики. Зле формулираната държавна политика по отношение на зимния и планинския туризъм създава предпоставки за противопоставяне между местно население, власти и инвеститори от една страна, и от друга страна, някои групи екозащитници. Липсва цялостна държавна политика по отношение на развитието на балнео, СПА и уелнес и здравен туризъм в България. Поради липса на национална маркетингова стратегия техните продукти не са промотирани и точно калибрирани. Тяхното таргетиране е неефективно и топи голяма част от конкурентното предимство, което предоставя природата. Успоредно с това различните ведомства ‒ МТ, МЗХ, Здравна каса и др. – прилагат некоординирани и несъобразени практики и действия и поставят допълнителни трудности. Недостатъчните целеви маркетинг и реклама на България като дестинация, правят еко и селския туризъм неразвит. Поради липса на стандарти местата за настаняване (селски къщи, къщи за гости, хижи и др.) са твърде разнородни по качество, достъпност и разнообразие на предлаганите услуги; в редица от обектите чистотата и битовата хигиена са на ниско ниво, а информацията, насочваща към маршрутите и обектите, е недостатъчна. Всичко това предопределя бавна и недостатъчна диверсификация по различните видове туризъм. Рекламата на българския туризъм е недостатъчна и продължава да поставя акцент върху вече развитите и утвърдени морски и скитуризъм, които, поради недостатъчни инвестиции и квалифициран персонал остават сезонно и физически ограничени. Не се използва потенциалът на богатото ни културноисторическо наследство и възможностите за развитие на балнео, СПА и уелнес туризма, които могат да превърнат България в целогодишна дестинация за поплатежоспособни туристи. При този модел на развитие на българския туризъм е невъзможно България да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. Макар и да се радва на ускорено развитие, туристическата индустрия създава ниска добавена стойност, независимо от възможностите ѝ да я запази в страната.
За да се утвърди стратегическото място на България като всеобхватна и целогодишна туристическа дестинация, предлагаме:
• Създаване на условия за развитие на потенциала и увеличение на дела на културноисторическия, балнео, СПА и уелнес, здравен, както и на селския и екотуризъм чрез: o инвестиционна подкрепа на 111 общини с регистрирани минерални извори за развитие на балнео, СПА и уелнес и на прилежащата техническа инфраструктура към обектите; o държавна програма за финансиране чрез туристически ваучери, при която всеки турист с резервация над 4 нощувки получава ваучер, покриващ такси за посещение и екскурзии до културно-исторически и природни обекти, билети за изложения и фестивали и др. културни прояви; o ваучерна система към работодателите, подобно на режима на ваучерите за храна, при която работодателят може да предоставя ваучер за почивка до 7 дни и/или до 400 лв. по всяко време на територията на България; o Грантова схема към Министерство на туризма, чиято цел е да създава и подобрява условията за развитие на спортния туризъм в страната.
• Преодоляване на несъответствието между бързото нарастване на туристическата (хотели и леглова база) и прилежащата инженерна инфраструктура (пътища, паркинги, енерго и ВиК мрежи) чрез: o ефективна децентрализация и пренасочване на бюджетните капиталови разходи към общините и централизиран контрол на тяхното изпълнение; o публично-частно партньорство и емитиране на целеви инфраструктурни облигации от страна на държавата и общините; o диверсифицирани транспортни схеми с конкурентни цени на транспортните услуги до курортните комплекси.
• Реална диверсификация на туризма в България чрез развитието на петте основни вида туризъм.
• Удължаване на летния туристически сезон от средата на април до средата на октомври, а на зимния и на планинския – от септември до април.
• Преразглеждане на концесиите в туристическия бранш с цел достигане на реални цени на услуги за туристите.
• Стимулиране потреблението на стоки и продукти, произведени в България.
• Ангажимент на държавата за осигуряване на по-евтин и бърз начин за издаване на български туристически визи за граждани на страни, нечленуващи в ЕС, със съществен дял на българския туристически пазар.
• Национална реклама с доказан ефект, съгласувана с браншовите организации и с участието на националните медии.
• Осигуряване на професионална, в т. ч. и езикова подготовка на кадрите в туризма чрез: o засилване на дуалното обучение и въвеждане на изискване за студентите по държавна поръчка в туристическите специалности да остават в на работа в България за определен период след завършване на висшето си образование; o развитие на по-гъвкаво трудово законодателство за почасова работа, наемане на стажанти, провеждане на обучения в практиката и т. н., както и намаляване и съкращаване на сроковете на административните процедури за привличане на сезонни работници и стажанти от трети страни.