Образование

ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА

В годините на Прехода българското образование и науката в България преживяха негативни промени и сривове, довели до тежка криза и на двете системи. За първи път в българската история във времето, когато човечеството се стреми към общество на знанието, у нас знанието престава да бъде обществена и лична ценност. Има риск кризата в образованието и науката да прерасне в криза на българската национална общност – на нейните национални характеристики и култура, на способностите ѝ да се организира и да се бори за съвременно развитие и национален успех.

Настояще:

Тенденции и проблеми в средното и във висшето образование:
• България е на едно от последните места в ЕС по четивна и математическа грамотност. Нашите ученици са със сравнително нисък среден резултат на знания и умения, с голям дял на резултати под критичния минимум, с относително малък дял на високите резултати. Според PISA, близо 40% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни;
• Висок е делът на преждевременно напускащите образованието. Според Евростат ‒ между 12,5‒14 % от подлежащите на обучение; за 2017/2018 г. ‒ 20 хиляди;
• Високи са неравенствата в достъпа до качествено образование;
• Висока е зависимостта между резултатите от обучението на ученика, имотното състояние на родителите и тяхното местоживеене. През 2017 г. 45,6% от децата на България са изложени на риск и на социална бедност. Около 60% от учениците в най-ниската една четвърт на скалата в социално-икономически план не постигат минималното равнище на уменията по природни науки, четене и математика. Бедността, свързана с нисък образователен статус, се предава между поколенията; • Училищната среда изостава от растящите съвременни изисквания;
• Нисък е делът на учителите до 35-годишна възраст, а е твърде висок делът на учителите в предпенсионна и пенсионна възраст. Недостатъчна за съвременните изисквания е подготовка на младите учители;
• Свидетели сме на нова политизация и идеологизация на българското училище;
• Намалява броят на учениците, включили се в обучение за придобиване на втора степен на професионална квалификация по професии, за които има търсене на пазара на труда;
• Изостава конкурентоспособността на българските висши училища в европейското и в балканското пространство за висше образование;
• Недостатъчно е участието в учене на възрастните.
За България лицата на възраст 25‒64 години, които участват в продължаващо учене, са 2%, като средно за ЕС са 10,7%. Опасното отслабване на способността на българското училище да дава необходимите знания и умения, липсата на мотивация за високи резултати сред учителите и учениците, провалът в обучението, образованието и възпитанието на ромските деца, изоставането на професионалното образование от потребностите на икономиката, затруднения достъп до образование в малките и отдалечените селища, кризата във връзката между училището и семейството, са симптоми на тежко социално заболяване. Устойчивите негативни тенденции и проблеми в образованието показват, че досегашните политики не са ефективни.
Политиките, които предлагаме заложени в Визия за България:

Необходима е коренна промяна в организацията, управлението и съдържанието на образованието в страната, прелом в политиките. БСП има и разбиране, и политическата воля за това. Нашите програмни предпоставки:
• Образованието не е стока, а неотменимо човешко право;
• Образованието е приоритет и обект на изключителен контрол от държавата;
• Образователната система трябва да дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения; да формира активни, критично мислещи и отговорни граждани, обичащи България; да помага за намаляване на неравенствата, за професионална готовност в силно динамична икономическа среда;
• Образователният модел трябва да е насочен към: добро владеене на българския език и развитие на езикови умения; солидна математическа подготовка и овладяване на нужните познания от областите на естествените науки, от областите на хуманитарните и на обществените науки; да дава ориентири в осмисляне на цивилизационните процеси, гражданска подготовка и умения за общуване; да интегрира новите информационни и комуникационни технологии в образованието и в училището. Нашите приоритети: Достъпно и съвременно училище, мотивирани ученици, образована нация Първата ни и неотложна задача е ревизия на състоянието на образователната система след въвеждане на новия Закон за предучилищно и училищно образование и спасяването на българското училище. Цел: Високо качество на средното образование. На изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи родината си, готови за ефективно участие в пазара на труда и в обществения живот, с мотивация да се учат през целия живот.
Предлагаме решение на два основни въпроса:
• Какво учат децата ни?
• Как учат децата ни? Предвиждаме:
• Нови училищни планове, програми и учебно съдържание, съобразени с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, с променената икономическа и обществена среда и със съвременните научни постижения. Знания и умения, насочени към бъдещето;
• Пресичане подмяната на българската култура и история и недопускане на идеологизация в училище;
• Разширяване на персонализирания учебен процес, съобразен с отделния ученик и с неговите възможности: разработване на електронни средства за персонално обучение и оценяване; прилагане на методи „да се научим да учим”. Пилотен проект за обучение на основата на гъвкави учебни пътеки, отговарящи на различни 15 потребности и възможности на учениците и вертикална и хоризонтална проходимост на системата;
• Един учебник по предмет за клас;
• Интегриране на съвременните технологии в образованието. Последователно доизграждане, разширяване и поддръжка на съвременна ИКТ инфраструктура и на лицензиран софтуер за нуждите на образованието при последователен обхват на всички образователни институции; създаване на качествени цифрови образователни ресурси. Достъп до национални, европейски и световни образователни инфраструктури и образователни ресурси;
• Изравняване на материалните условия във всички училища. Създаване на среда за обучение, отговаряща на съвременните стандарти ‒ чрез Национална програма за развитие на условията за учене, за спорт и култура, за здравословно хранене и сигурност в детските градини и училищата;
• Мрежи на талантите: за подкрепа, проследяване на развитието им, стимулиране на оставането им в страната, запазване на връзката с тях при заминаване в чужбина;
• Възраждане на професионалното образование;
• Създаване на учителя на бъдещето: привличане в педагогическата професия на най-подготвените и мотивирани млади хора. Утвърждаване на учителската професия като регулирана професия – професия с висока обществена значимост, поставена под контрола и закрилата на държавата. Това ще осигури високи изисквания и ефективен контрол над подготовката на учителите във всички висши училища: добра педагогическа, психологическа, комуникационна и дигитална подготовка, готовност за преподаване по повече от един предмет, практическа готовност за упражняване на професията. За поддържане и развитие на квалификацията на учителите: не по-малко от 100 академични часа за следдипломна квалификация за всеки период на атестиране; периодичен платен отпуск за квалификация; стимули за високата квалификация. Чрез преглед на цялата нормативна база и създаване на ефективна и оптимизирана информационна система ще прекратим бумащината в училище, за да се съсредоточат усилията на учителите върху пряка работа с учениците. Ще продължим постигнатото в заплащането на учителския труд, ще стимулираме добрите резултати, творчеството и работата при трудни условия;
• Научно осигуряване на развитието на образованието. Научен институт по образованието. Пълен обхват на децата в средното образование. Преодоляване на неграмотността
• Повишаване на изискванията за родителска отговорност и оптимизиране на дейността на извънучилищните административни структури, които са с преки ангажименти към задълженията на родителите.
• Безплатни за родителите детски ясли и детски градини.
• Безплатен обяд в училище за учениците до IV клас.
• Гарантирани места и задължително ранно включване на децата, незнаещи български език, в детска градина или в детски дневен център.
• Създаване на материални условия за целодневна организация на обучението в училище в съответствие със съвременните изисквания за учене, труд и отдих. • Регистър за обучението на децата. 16
• Насоченост на образованието на децата със СОП към социални и медицински услуги, към подходяща професионална подготовка.
• Улесняване на достъпа до образование за децата в малките селища и от бедни семейства. Политика за запазване на училищата в малките селища.
• Създаване на условия до 4 клас децата да учат близо до дома си – пътува учителят, а не ученикът.
• Условия за здравословно хранене и грижа за психическото и здравословното състояние на децата във всяко училище; целево осигуряване на хранене, дрехи и обувки за децата от крайно бедни семейства.
• Осигуряване на общежития за облекчаване на достъпа до средно и професионално образование за децата от планинските и отдалечените селища.
• Регионални програми за развитие на образованието, на детските градини и училищата във всички населени места. Възпитание, култура и национални ценности чрез образованието Възпитателните цели да заемат съществено място в българското училище. Приоритетно: възпитаване на добри и отзивчиви хора, патриотично и здравно възпитание на децата. Предвиждаме:
• Пресичане на подмяната на българската култура, литература и история; • Обединяване на децата и младите хора в дейности за общи национални цели; • Патриотично и нравствено възпитание;
• Развитие на ангажимента на държавата към образованието на българските деца, живеещи в чужбина, като част от връзката им с родината;
• Формиране на хуманизъм и толерантност; утвърждаване на разумните традиционни и семейните ценности ‒ без експерименти за сметка на децата и учениците;
• Физическо и здравно възпитание;
• Гражданско възпитание. – Определяне на възпитателни цели в учебните програми и дейности; стимулиране на извънкласните и извънучилищните дейности чрез целеви средства за тези дейности във всяко селище и училище; иницииране на образователни телевизионни и онлайн програми; – Национална програма за българския език, книжовност и култура. За постигане на целите в училищното образование:
• Издръжка с публични средства само на държавните и на общинските училища;
• Отказ от принципа „Парите следват ученика“. Преоценка на политиките на делегираните бюджети;
• Дял от БВП за образование, равен на средноевропейския. Публичен контрол върху изразходването на средствата;
• Ефективно управление: електронно управление; преценка на въздействието и предварителна проверка в практиката на всяко нововъведение; Годишен доклад за образованието;
• Мандатност на директорите на училищата и детските градини. 17 Нова перспектива за университетите и висшите училища Цел: Развитие на интелектуалния капитал. Осигуряване на високоподготвени специалисти за икономиката и обществото. Мерки:
• Политики за намаляване и поетапно премахване на студентските такси в държавните висши училища;
• Актуализиране на националната стратегия за висше образование с хоризонт 2030 година и дългосрочна програма за нейното реализиране – с участието на академичната общност; • Развитие на академичната автономия при засилен контрол от страна на държавата и по-добро управление. Усъвършенстване на рейтинговата система за българските университети и висши училища;
• Държавна поръчка, основана на дългосрочно прогнозиране от страна на държавата на нуждите от специалисти с определени квалификации и специалности и върху оценката за качеството на обучение. Договор между университета/висшето училище и министрите на образованието и финансите за изпълнение на държавната поръчка;
• Ефективна и обективна система за акредитация. Преодоляване на уравниловката в оценяването. Анализ и определяне на ефикасно съотношение между институционална и програмна акредитация и акредитация на докторантски програми. Изработване на електронна платформа към НАОА и преминаване към акредитация в дигитален вариант. Строг акредитационен контрол;
• Връщане на повечето висши училища към традиционната им специализация и към профилите, в които преди прехода са обучавали качествено. Стимулиране на кооперирането на висшите училища;
• Преосмисляне на мястото на колежите в системата за подготовка на кадри за икономиката и обществото;
• Популяризиране и рекламиране на българските висши училища и на българската рейтингова система. Създаване на условия за убедително присъствие на българското висше образование в европейските и световните рейтингови класации. Интегриране на ДВУ в национални, балкански и европейски мрежи. Подкрепа за привличане на чуждестранни студенти;
• Развитие на университети трето поколение;
• Достойно заплащане на академичния състав при начална база, съпоставима с европейските стандарти;
• Условия за научноизследователска дейност за преподавателите: достъп до финансиране, право на творчески отпуск, статут постдокторант;
• Условия за по-високо качество на обучението и на изследванията чрез развитие на системата за финансиране на висшите училища. Отказ от принципа „Парите следват студента“. Обвързване на финансирането с резултатите от обучението и изследванията и с обществените потребности;
• Държавата полага особена грижа за професионалните направления и специалностите, свързани с националната история и литература, с националните ценности и памет;
• Национална програма за студентските градчета/кампуси. Национален статут на кампуса. 18 Финансиране: Актуализиране на базовите нормативи за издръжка на обучението на студентите: двукратно нарастване; завишено държавно финансиране за университети с достатъчна критична маса за научни изследвания и иновации и с доказани постижения за развитието им като изследователски университети. Инвестиции в материалната академична среда. Осигуряване на средства за ефективни капиталови разходи. Поетапно реновиране на съществуващи учебни зали и общежития на местата за отдих и спорт. Адаптиране на образователната система към дигиталното поколение ДЪЛГОСРОЧЕН ПРОЕКТ за ефективно използване на иновационни образователни технологии и дидактически модели в преподавателската практика; осигуряване на възможност на всеки да учи по всяко време и на всяко място, с помощта на всеки преподавател, с използване на всяко крайно устройство.
• Запазване и гарантиране на водещата роля на учителите и преподавателите в образователната система чрез тяхното обучение и квалификация.
• Развиване във всички образователни степени на смесеното обучение (традиционно + електронно), на електронното, мобилното и повсеместното обучение като основна форма за подготовка на специалисти в информационното общество. Използване в обучението на виртуална реалност и на добавена реалност; дистанционно провеждане на лекции и упражнения със студентите в реално време; платформи за електронно обучение; виртуални лаборатории по инженерните дисциплини; интерактивни учебни пособия; виртуални портали за обучение по чужди езици.
• Използване на други иновационни образователни технологии: превръщане на смартфоните във виртуален персонален асистент на студента; използване на социалните мрежи в учебния процес; игровизиране на обучението; учене в мрежа; Развитие и използване в учебния процес на „облачните“ технологии, на Интернет на нещата (Internet of Things – IoT), на Интернет на всичко (Internet of Everything – IoE); On line контролиране на физическата активност и здравословното състояние на студентите. Връзка на образованието с националната и регионалната икономика Цел: Осигуряване на необходимите специалисти за развитие на страната.
• Национална карта „Образование – икономика“, изработена от държава, общини и бизнес. На основата на стратегия за развитие на икономиката, планира кадрите, подготвяни от професионалното и висшето образование, така че да отговарят дългосрочно на потребностите на икономиката и пазара на труда по региони. Бизнесът участва със свои прогнози (хоризонт – 5–10 г.) в определяне на необходимите кадри за обучение във висшите училища; обвързване на училищната мрежа и училищното обучение с регионалните планове за развитие.
• С участието на бизнеса планово преодоляване на недостига на специалисти: Според БТПП за 2018 г. не са достигали за: компютърни науки и приложна информатика – 2169 души; машиностроене, металообработка и металургия – 1607; химични продукти и технологии – 1285; хранителни технологии – 805; производствени технологии – текстил, облекло, обувки и кожи – 1635; производствени технологии – дървесина, хартия, пластмаси и стъкло – 357; минно дело – 432; строителство – 1261; здравни грижи – 894; социални работници – 64; транспортни 19 услуги – 3529; технологии за опазване на околната среда – 655; сигурност – 1592; военно дело и отбрана – 782.
• При определяне на държавната поръчка за прием да се увеличи относителният дял на природните, аграрните и инженерните специалности като предпоставка за ускорено икономическо развитие. Държавата поема таксите („опрощава“ кредитите) и дава целеви стипендии за обучение на студентите по приоритетните специалности в рамките на държавната поръчка срещу договор за работа в страната за определен период; усъвършенстване на кредитната и стипендиалната система за студентите и докторантите. Целеви стипендии за дефицитните специалности в средното образование.
• Качествено професионално обучение в реални производствени условия. Участие на бизнеса: в разработване на учебните програми и в развитието на училищната среда; в професионалната ориентация на учениците; прием на ученици за стаж и практика; обучение на обучителите и наставниците; изграждане на кариерен план на учениците; участие в обучението чрез свои специалисти; дуално обучение.
• Формиране, наред с дигиталните и професионалните компетенции, на високо ценените от работодателите качества: мотивираност, умения за работа в екип, умения за решаване на проблеми.
• Инвестиции в поетапно модернизиране на професионалните училища. Програма за осигуряване на оборудване-минимум за съвременно обучение съвместно с бизнеса – технологични кабинети и лаборатории в средното и висшето образование.
• Условия за достъпно професионално обучение през целия живот. Разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот; широко приложение на сертифицирани електронни форми за дистанционно обучение. Нова политика за науката: за устойчиво развитие на интелектуалния капитал на страната Спешно осигуряване на необходимите условия за развитие на науката в България ‒ ключов фактор за развитие и за икономически растеж. Приоритети:
• Целият научен потенциал на България да бъде привлечен към анализа и разработката на обосновани стратегически отговори и решения за развитието на България;
• Дългосрочна държавна политика за развитие на научните и научнопреподавателските кадри: достойни и стимулиращи заплати за заетите в науката; стартова заплата за млад учен – не по-ниска от две минимални работни заплати; стипендии и програми за докторанти и постдокторанти;
• Развитие на центровете за върхови технологии и върхова наука, развойните центрове и центрове за технологичен трансфер; възможност на бизнеса да работи с тях; spin-off фирми;
• Държавно стимулиране на сътрудничеството в регионални и европейски научни мрежи. Политики за партньорство по линия на научния обмен с държавите от Балканския полуостров и с държавите по линия на черноморското сътрудничество;
• Институционално финансиране на фундаменталната наука. Заделяне на средства от държавния бюджет за фундаментални изследвания и проучвания, които биха довели до създаване на нови технологии и продукти;
• Завишени държавни инвестиции в развитието на науката. Публичен контрол върху изразходването на средствата. Стимулиране на бизнес инвестициите в наука. 20 Науката в полза на хората. Обединяване на фонд „Научни изследвания“ и фонд „Иновации“ Ние вярваме, че целевите научни сектори са първоначалната основа за прехода на България към икономика, основана на знанието, което може да се постигне ефективно чрез партньорство между научните изследвания и индустрията. В момента в България научните изследвания и иновациите са в два отделни фонда, управлявани от две различни институции. Фондът за научни изследвания е със силно ограничен ресурс, а връзката между двата фонда е разкъсана. Ще обединим фонд „Научни изследвания” с фонд „Иновации”. Резултатите от научните изследвания, финансирани с публичен ресурс, следва да подобряват качеството на живот. Затова фокусът в научните изследвания трябва да бъде в областта на химията, биологията, математиката, физиката и материалознанието. Насърчаване на превръщането на авангардните научни изследвания в промишлени технологии в България и зараждането на международни партньорства ще предостави възможности и подкрепа за стартиране на нов бизнес. Допълнителните целеви резултати са продажбата или лицензирането на интелектуална собственост, понататъшното развитие на интелектуалния капацитет на младата изследователска общност и на творческите възможности за връзка с научноизследвателската диаспора. Цели на връзката между двата фонда:
• Бърз икономически растеж, основан на постиженията на науката и технологиите. Изграждане на взаимополезно съвместно сътрудничество между научните и промишлените кръгове, чрез което родната индустрия да увеличи дела на високотехнологичния си износ, да създаде възможности за по-добре платена заетост и поощри изграждането на висококвалифициран човешки капитал;
• Да стимулира съвместни научни изследвания, като насочва финансови ресурси от индустрията към създаване на проектни консорциуми между промишлени предприятия и научни звена за ориентиране на научните изследвания към пазарното търсене;
• Да популяризира значителния научен и изследователски потенциал на България, пренебрегнат от местната индустрия, която не се е възползвала от него, за да се изкачи в международната верига на стойността на базата на стопански дейности, изискващи интензивни знания и генериращи по-висока добавена стойност;
• Да съдейства на местни промишлени предприятия при преценка на уникалните предимства и потенциал, които те имат на пазара, за да набележат научни и технологични решения при разработване на нови продукти или услуги, които ще помогнат на предприятията да се изкачат по веригата на стойността в пазарите, на които оперират, и да създадат нови пазарни ниши въз основа на иновативни продукти или услуги, разработени в процеса на сътрудничество с учени и научни изследователи;
• Да въведе прозрачна и ефективна система за финансиране на научни изследвания и механизъм за въвличане на промишлените предприятия в процеса на насочване на научните изследвания и в приложните, и във фундаменталните науки, с цел науката да предлага научни и технологични решения, които да спомогнат промишлените предприятия да навлязат на пазари на продукти и услуги, базирани на знанието с висока добавена стойност; 21
• Да насърчава научните изследвания във фундаменталните науки, имайки предвид, че тези научни дисциплини са в основата на дългосрочното икономическо развитие, базирано на знанието;
• Да насърчава договори за научни изследвания между промишлени предприятия и учени;
• Да стимулира разкриването на патенти и изобретения, позволяващо учени и промишлени предприятия да насочат нови научни изследвания и иновации на базата на съществуващи научни постижения;