Настояще:
Сега съществуващата здравна система е резултат от прилагането на взаимно изключващи се принципи и модели, които създават несигурност на системата, неустойчивост на вземаните управленски решения и непрекъснати промени в нормативните документи. Действащият здравен модел доведе до пълната комерсиализация на здравеопазването с всички негативни последствия за пациентите. Пазарно-търговските принципи и отношения взеха връх над обществено приетите принципи и цели. Общественият интерес и обществената функция са подчинени на частния интерес на доставчиците на медицински услуги – изцяло приватизирана първична и специализирана извънболнична и дентална медицинска помощ, частно снабдяване с лекарства, над 1/3 частна болнична медицинска помощ, влошен здравен статус на населението и задълбочаващи се проблеми по отношение на демографската криза, качеството на живот и пазара на труда, респективно – на икономиката на страната. Организацията на медицинската помощ, на процесите по диагностика и лечение и медицинските технологии излизат извън правомощията и функционалната компетентност на държавата, а финансовият резултат стана водещ критерий в системата. На път е да бъде осъществена и последната част от т.нар. здравна реформа – демонополизация на публичното финансиране на системата и насочване на паричните потоци в частния сектор.
/Политиките заложени във визия за България/
Нашите програмни здравни приоритети са:
- Здравето не е стока, а човешко благо и неотменимо човешко право;
- Здравеопазването е обект на изключителен контрол на държавата;
- Здравната система да гарантира физическа и ценова достъпност до медицински услуги;
- Здравният модел да се базира на трите основни принципа ‒ „справедливост, солидарност и достъпност до медицинска помощ“, финансиран чрез лични и здравноосигурителни вноски;
- Гарантиране на конституционните права на гражданите, свързани с тяхното здраве.
Основната цел на предлаганата концепция е да върнем държавата в управлението, регулацията и контрола в здравната система и да гарантираме на всеки български гражданин достъп до медицински услуги, ръководени от Чл. 52, ал.5. от Конституцията на Република България: „ Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и търговията с тях.“ За здравноосигурените лица – гарантиран достъп до безплатно и навременно медицинско обслужване 24 часа през всяко денонощие;
За здравно неосигурените лица – държавно гарантиран базов пакет от медицински услуги, заплащани с публични финансови ресурси.
За болниците:
Премахване на търговския статут на държавните, университетските и общинските лечебни заведения и замяната му със статут „Социално лечебно заведение“, наричано още социално предприятие. Това е структура или организация, прилагаща солидарния принцип при финансирането и заплащането на своята специфична (лечебна) дейност, не разпределя печалба и реализира социален краен ефект;
Нова система за контрол на разходите, обвързана с качество и резултати. Заплащането на медицинските дейности с публични финансови ресурси по цени, определени от държавата (НЗОК), само за болници, които не са търговски дружества и отговарят на критериите на НЗОК; · Промяна на системата за акредитация на лечебните заведения след ревизия и модернизация на медицинските стандарти;
Даване на статут на университетски болници само на болници, които не са търговски дружества;
Регулиране на броя на новосъздадените болнични заведения чрез ежегоден анализ на нуждите от достъп до здравеопазване в съответния регион;
Въвеждане в законовите норми на понятието „защитено лечебно заведение“ ‒ за такива в отдалечените и планинските райони;
Създаване на информационен портал, предоставящ информация в реално време за наличните лекарствени продукти и медицински изделия, по местоположение и цени, в помощ на пациентите и на медицинските специалисти;
Кодифициране на здравното законодателство в Република България. За работещите в здравната система – нов подход в управлението на човешките ресурси с цел кадрово обезпечаване на системата на здравеопазване.
Приемане на Наредба за формиране на работните заплати в държавните и общинските лечебни заведения, гарантираща достойни базови заплати за всички, ангажирани в системата на здравеопазването. Реално остойностяване на труда, обвързано с резултати, качество, квалификация и опит.
Обединяване на медицинската наука с медицинското обучение и медицинската практика. Преразглеждане на автономията на медицинските висши училища и научни звена с цел подчиняването им на държавната политика по отношение на здравето на нацията.
Безплатно обучение и целеви стипендии за студентите и специализантите по държавна поръчка в медицинските университети срещу ангажимент за работа минимум 5 години в лечебно заведение на територията на Република България.
Финансирани от държавата специализации в чужбина в области на медицината с високо обществен отзвук и за специалности, в които страната има недостатъчен капацитет, срещу ангажимент за работа в държавните болници минимум 5 години; Изграждане на Национална здравна система на регионален принцип. Вертикална и хоризонтална интеграция – във всеки регион лечебните заведения, независимо от формата на собственост, се обединяват в единна структура – областни спешни медицински центрове, областни центрове за извънболнична медицинска помощ, областни болнични лечебни заведения (за активно и специализирано лечение), областните центрове за интегрирани здравно-социални услуги и едно регионално медицинско учебно заведение, както и техните поделения. Администрирането се извършва на ниво регион. Внедряване на Националната здравна карта (НЗК), определена на база потребностите от достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ, като нормативна рамка за териториалното разпределение и на нивото на медицинската компетентност на лечебните заведения, които могат да предоставят медицинска помощ при следните критерии: · по време – 30 мин. (в рамките на „златния час“);
по отстояние – до 50 км при непрекъснато покритие за 24 часа през всяко денонощие, с включване и на аптечна мрежа;
финансират се с публични финансови ресурси;
не формират печалба. Поставяне на пациента в центъра на здравната система чрез:
рязко намаляване на частните плащания на населението и доплащанията от здравноосигурените лица в съответствие с европейските стандарти;
повишаване на обема и качеството на медицинските услуги;
осигурен достъп до здравеопазване и в отдалечените и планински райони; Недопускане демонополизация на Националната здравноосигурителна каса Възстановяване на доверието в здравноосигурителната система:
Засилване на контрола върху разходите и въвеждане на строги и прозрачни правила в Националната здравна система;
Заплащане от държавата на пълния размер на здравноосигурителните вноски за децата, пенсионерите и държавните служители;
Въвеждане на Персонално медицинско досие, обединяващо цялата информация (клинична, медицинска и финансова) за даден пациент във всеки етап от живота му;
Въвеждане на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия. Ежегодно държавно определяне на цените на лекарствата от реимбурсния списък и на медицинските изделия както за болниците, така и за аптеките (това премахва обществените поръчки за лекарства и медицински изделия);
Пълна прозрачност на разходите в здравеопазването. Предоставяне на информация за покупките и продажбите (24 часа в денонощието, всеки ден) от търговци на едро и на дребно с лекарствени продукти и медицински изделия, на пациенти, заинтересовани лица и организации. Няма търговска тайни при сделки с публичен ресурс.