За или против тавана на субсидиите или защо дяволът се крие в детайлите!
Колкото повече приближава въвеждането на новата селско стопанска политика за новия седем годишен период, толкова повече се нажежава дебата да има ли субсидии, да има ли таван на субсидиите, колко да е голям тавана, дали да се подпомагането да е само обвързано с производството?
Ужасяващо много въпроси, на които знайни и незнайни анализатори и политици се изказват по въпроса. Там където има потоци от пари, то мненията са право пропорционални на количеството на парите.
За да обсъдим темата е коректно да я сведем до няколко помощни въпроса, на които трябва да се дадат отговори. Но не просто с рутинното да или н, а те са:
Трябва ли да има таван на субсидирането в земеделието?
Какви ще са последствията от въвеждането на тавана по отношение на вътрешната и външна конкурентно способност на фермите?
Въвеждането на таван ще подобри ли структурата на земеделското производство и ще започнат ли да се произвеждат повече плодове и зеленчуци или не?
Абсолютен ли трябва да е тавана или за кооперативните структури следва да е различен, защото те не са еднолични дружества а са собственост на стотици, дори хиляди член кооператори?
Как тавана ще влезе за тези които вече си разделиха стопанствата на 5-6 отделни фирми?
Следва ли тавана на субсидиране да се увеличава със стойността на плащанията по фонд работна заплата и всички социални плащания?
Та това е дискусията.
Моля за вашето мнение и виждане, защото в спора се ражда истината.
И ако е възможно в нека всеки от нас да обоснове решенията до колко леви или десни са те и къде в тази политика e мястоto за ляваta идеология.